Skok-blog

Personal Jesus

2011-08-23T00:34:00.000-07:00

Мислех, че съм я открил най-сетне. Човек, който винаги ще бъде с мен, когото го е грижа за мен. Човек, който обожавам и пред който едва ли не бях готов да се прекланям... Колко човешко е да търсим спасението извън себе си. Да даваме душата си другиму, за да не носим отговорност за нея.

Сега се чувствам толкова самотен, че ми иде да вия. Знам, че и милиони други в този момент чувстват същото, че не съм уникален в самосъжалението си, а дори някак банален. Милиони други отварят хладилника, за да натъпчат празнотата си с вкусови усещания, отвличат вниманието си с телевизия и филми, спасяват се с бягство в измислените светове на книгите и игрите.

Само че рано или късно ни се налага да се завърнем обратно в празния си дом и да срещнем истината в очите. Истината, че ни липсва някой, който винаги да бъде с нас, с който да споделяме сърцето и леглото си, болест и радост, добро и зло. Сега съм болен, в най-неподходящия момент, да, един от онези, в които не бива да пипам клавиатурата или да звъня по телефона, защото приличам на черна дупка, жадно поглъщаща всеки лъч светлина, до който може да се докопа.

Това ще отмине, това настроение, този момент, но причините ще продължат да тлеят като заровени въглени. Тези неща се усещат. А не би трябвало да ги има, животът не би трябвало да бъде такъв, ми се иска да извикам. Но за съжаление няма кой да ме чуе, нито би могъл да помогне, дори да го имаше. Моята обична частица от душата ми, моят Personal Jesus.

P.S. Направо е странно, като знамение, как има-няма два часа след горенаписаното бях поканен на море. Казах, че ще си помисля, но още в момента на споменаване знаех, че ще ида. Доколкото е почти невероятно въпросният човек да ми е издебнал постинга, направо съм готов да приема наличието на Дедо Боже, който в резултат на безкрайните ми жалвания колко съм нещастен си е ударил един фейспалм и е заявил: "Ок, престани да се излагаш вече, а отивай да се забавляваш някъде и ме остави да си карам почивката!" Е, малко изпросено стана, при добра воля можеше да ми спести разбиването на сърцето за начало, хремата с кашлицата също, ама нали трябва да поддържа представата за неведомост на пътищата си. Ще пропусна оплакването в случая, пък нека видим :)

Ново изплуване?

2011-08-21T02:08:00.000-07:00

Ок, не ми се удава изразяването на английски език много добре, признавам. Изпитвам истинска умора да подреждам ограничения си набор от думи по ограничен брой начини. Сякаш ползвам един от ония лабораторни прозрачни контейнери с обърнати навътре гумени ръкавици, които служат за предпазване, ако нещото вътре гръмне или се опита да те изяде. Деперсонализирам се и влизам в роля, която обаче ми убива като нови дрехи не по мярка.

Та така, едва ли някой вече чете нещата ми, особено след мусонния сезон от депресия, излял се в последните години над това малко островче в нета. Всъщност открих за себе си, че когато съм щастлив, хич не ми се пише, а когато съм нещастен, по-добре да не пиша, по очевидни причини. Но днес по случайност се зарових в блога си, с единствената цел да търся линк към този на Джими Мейдънс, човекът зад boring3d, понеже много ми се иска да го намеря във фейсбук, а нещо не се получава май.

Та, ровнах аз тук-там и случайно попаднах на два скорошни коментара, от май и юни съответно. Боже господи, помислих си, на някой му пука какво съм написал дотолкова, че да го коментира! Е, вярно, писал съм го преди цели епохи, но все пак. И сърцето ми се стопли, признавам.

Тогава се замислих, че ако всъщност пиша неща от сърце, обърнат с лице към света, а не само се жалвам егоистично с уши върху очите, хората ще усетят това, аз ще усетя това, и наистина ще си струва отделеното време и от двете страни. Светът ще стане по-добър и прочие :)

Honee?

2011-03-10T04:55:00.001-08:00

Happy New Spring!

2011-03-01T14:49:00.001-08:00

These amulets always make my day, and the day itself is longer than the last one and will continue to grow - blossoms and green leaves are on the horizon, yay!
And it looks like all the growing has caught on my hairs too, unfortunately not the right ones :D

Pointlessness-ness-ness

2011-02-15T08:21:00.000-08:00

Just read a post in someone other's egocentrical blog and realised mine is totally pointless too :)

Gotta make some changes around, cause I really like to have this, to put nice things into it etc, but it turned out getting grimmer and grimmer lately, because of my self-centeredness, or whatever the word is.

See - monologuing again. I should try a career as a comic villain :)

And the kitty? It has pointy ears, thus matching part of the title, plus it's super nice too. Moreover, the pic was taken same evening as the one in the previous post.

Total pointfullness!

Autumn Depression Season now open :)

2010-09-07T11:18:00.001-07:00

"Life is made of two days. One which is sweet and the other is bitter."
"Fear to let fall a drop and you will spill a lot."

Last weekend I drove to Balchik with the basic mission of improving my social experience. The event was called Bulgacon 2010 and deserves its own post. But most important is that I met new people, interesting people. I had lots of fun, heard new ideas, even kissed a very nice girl, and returned with lots of books and ... with a hangover and an outburst of depression and obsessive-compulsive symptoms. Only chance saved me from a road accident several times on the 6-hour way back. Why do i feel so guilty and lonely? It is because I did hurt some people's feelings, behaved selfishly and superficially and maybe lost it all in the end, who knows. But it seems my destiny is to experience such things all the time, so the only option is to overcome them and move on.

So, my next mission is to get into that Karate club, there i'll meet more people and will hopefully go a step further in defeating my fears. I wish myself luck, there is no other to do it.

Maybe I should also learn to express myself better, because this text doesn't feel the way it should be, neither explains the situation i'm in. But at least I made the effort to put up something, which I find respectable in its own right :)

underwater skok

2010-07-01T22:33:00.000-07:00

Swimming pools are so cool, it's quite ironic that I went to the sea only to soak in potable water, lol. But it's quite logical too, given that the waters below our hotel in the overbuilt area of Sveti Vlas were both rocky and smelly. Not a chance to shoot such a joyful pic in there.

I realize that the blog here is a bit sad and deserted lately, which is wrong, because lots of things did happen in between, but writing posts is hard work actually, especially when trying to make it "right", if you know what I mean :)

me:bigmouth

2010-02-18T03:47:00.000-08:00

Well, another long-term relationship is apparently ruined because of me and my distrust of people, but chiefly because of my big mouth. Anyway, I'm tired of constantly playing a conformist. Right now my mood is even elevated somewhat, but tomorrow it will hurt, I know. People are saying the same about anal sex; well, it seems I'm ramming my social life up the ass :D

woot, avoidant!

2010-01-05T11:45:00.000-08:00

So, I was browsing Wiki the other day, when suddenly this popped out.
Well, perhaps it was not such of a sudden, more like several bounces away from the "Schizoid" article, lol. Come now, one must watch and take care of his mental condition, right.

Anyway, when I read the general description and all the symptoms, it was like in those comics, when people exclaim in jagged bubbles: "Shit, man! That's it!" Or something similar, more or less, depending on the situation and the character's vocabular ammount.

This certainly is not something to be proud of, I know, unless one is some sort of a hypochondriac, but it is alway helpful to at least know what the problem is. Moreover this particular one is kind of self-aggravating, a vicious circle getting harder to escape with routine behaviour setting in deeper and deeper.

Tracing back my memories over the years, I can see many events in a new light. How it all started, with me being too often sick as a baby because of poor living conditions. Then being sick as a kid, meeting and losing friends because of constant moving here and there, from hospital to hospital, finally threatened with asthma after a double-sided pneumonia and sent to a sanatorium for pulmonary ill in the woods. Shit.

I mean, the surroundings were great, the place became the closest thing to a home for me, but once again I was uprooted, losing all the bonds formed during my first year in school, and put among strangers in that distant place, where evil communists reined with iron fist. I mean, really! It was 1988 and it felt too often like the nurses and tutors were running a military. An Eastern block military, you know, sucks big time. No wonder that my long tradition in escapism began back then.

And then my mom started work there, then my grandma died, then the economy crumbled and finding a job became even harder, and we stayed and stayed there. Kids came and went, going back to their homes and friends, having a healthy social life, while I felt more and more stranded. Every time I had a good friend, he was taken away from me. Well, I wasn't helping either, being poor thus having not much to offer, and which drove me a couple of times to theft - colourful trinkets like pictures from bubblegums or cards with pop-singers or little toy cars.

People hate you when you steal from them. They also hate you for having some small privileges like being able to spend a day at mommy's, or when she tries to protect you, not knowing that her actions cause more damage than good.

Then once again I moved, to high-school back in my birth-town, which I didn't even know, losing my brittle friendships again, to find new ones in the hostel, but I eventually severed them myself, moving to my apartment and becoming increasingly closed. Now I see some people tried to help me, but I was escaping further and further away in my fantasies and depressions, with every slight or percieved rejection or ridicule. Looking back I wonder how I even finished school, beeing absent so often and not paying much attention in the final years.

And so on. A clear pattern can be seen. One thing leads to another, twisting and forming your character and future at age when you don' even know the meaning of those words. I would have likened it to the old metaphor with the frog and the boiling water, if it wasn't actually a myth. But without information, without adequate support and councelling, how could have I seen what's wrong, despite feeling it every day? How could have I turned the tide?

Even now, with all my relative knowledge and experience, I cannot see a way around this. Things couldn't have happened differently once the course has been set with my birth and no one can choose his parents, no arguments here. But the bitterness and fear are set deep into my heart and the only thing left is to try and soften them up as far as I can.

Well, the last paragraphs came somewhat too depressing, especially compared with the exuberant title but the subject is not much enjoyable and it is getting too late also. I stayed up much longer than expected, largely because of the constant editing of each consecutive word. Yet another worsening symptom. One more day with acute sleep deprivation awaits me. Hooray :(

But the process of remembering, realizing and writing down all this was worth it. Maybe it will be of some help to somebody else too one day.

Happy New Year To Me

2009-12-31T18:51:00.000-08:00

Well, another year went by, mostly unnoticed, when I think about it now. Some days ago I even had the impression that no entries were made here since the last one, year that is, so I was in a hurry to put at least one for this one, whatever the reason. Pedantism perhaps, not to leave a hole in the neat row. When I was in high school, in the first of my notebooks I hated to leave an empty page, without some kind of a little drawing or text, in colors. Not that I had much colors or skill, anyway, but a blank page with marks from pressuring the pen on the other side seems so sad and pathetic to me even now. So there was perhaps another reason for this besides pedantism, ok! In such a case the last several sentences are somewhat unrelevant, but I'll leave them be. Interestingly enough, I like my verse in english better that in my native tongue. Maybe it's the pride of being able to construct adequate sentences and paragraphs, even if sometimes with a little help from the dictionary, even if just for slight references. Maybe I'm pedantic after all. So, seeing how chaotically my thoughts unfolded in this text makes me worry, but this has it's reasons. One of them is the chronical sleep deprivation lately, which successfully has rendered me a plain idiot, unable to concentrate for a period longer than ten seconds. The other one is lack of writing, in both languages, I simply have lost my touch, if I ever have had it, that is.

But enough of this. Initially I thought of making some kind of a retrospection, albeit now I cannot think of anything worth mentioning. If there was such a thing, I should have already posted about it here earlier, right? Wrong.

1. Visiting Mount Olympus in Greece is the most amazing of the unmentioned things here. More about it later, I made a new-year-promise to post some pictures too, at last, eventually.

2. Discovering how cool is to play with kids, while visiting Mount Musala. Maria is the wackiest little girl I have ever been acquainted with. Perhaps the only one too. Met her again on the Christmas party two weeks ago, played chase and pony, I wonder what the other adults thought of me, especially since I fell on the floor twice, being little high on beer :) Time to have my own kids! Now I only have to find a cute japanese girl to marry to.

3. Beeing promoted to a higher position is always nice, though in my case the self-doubt continues to bug me, especially after a blunder made last month. I believe it marks a turning point in the relationship with my boss. Well, on that occasion my pedantism turned against me, or was it my enthusiasm, or my stubbornness, more like a combination of them all. Let's face it, I'm not a manager by nature, I can't even manage my bedtime, lol. Compensating this shortcoming with tenacity and clever ideas now and then is not enough, unsustainable. Emotional overflow is not helping too, I do have the feeling of acting slightly bipolar sometimes, hm? But perhaps I'm judging myself too harsh, as ever, all that matters is we pulled a good result this year and only it should count. I hope :)

... and this should do it for today. I'm sleepy, I'm tired of writing I-s all over the place (darned language) and the last paragraph summoned not too pleasant emotions and memories. Time to go to bed, glad I've made it so far with the writing, intended to be several sentences long only. Must do it more often.

What if a week was left to me ...

2009-04-27T11:20:00.000-07:00

The other night I stayed late and watched Billoxi Blues on TV. Don't even know if that's the name, but I do remember the game those boys played in the barracks, before bed - If you only have a week to live remaining, what will you do with it?
Today the answer came so natural to me, and this is it:

One day I want to spend with mother - to help her in the kitchen, to help her in the garden, to watch a comedy on TV together. To feel her love towards me, and to show her mine. To be the good son she deserves, if just for a day, to let her remember me with good.

Another day I want to fall in love - deep, crystal clear and innocent, like the eyes of my girl. To walk, and breathe, and speak, and dance with my beloved. To play the silly games of our second childhood and fall asleep under the warm stars, embraced in one another.

Day three I'll be with lots of women, mind-boggling beautiful, corrupt and pervert. We'll do all sorts of things to eachother, explore the dirtiest corners of our souls, satisfy our lowest desires. Wow... not much to write here, hands getting shaky, lol.

The fourth one will be full of success. With power, money, admiration, brilliance. With clever trading, smart inventing, interviews and speeches, shit like that. Might write a novel and paint a masterpiece too, but there'll be not much time for such attainments, really.

The other day I'll spend in spending. Money. Buy me all sorts of interesting things, for no reason. Pay people to do stupid things, help people to get on their feet, buy people just for the sake of it. Then do some gambling and lose spectacularly, with a big grin. And then buy me some more things, it could go on forever - fast cars, cute pets, hi-tech gadgets, huge estates, beautiful trinkets ...

Day six we take the warpath. Do some revenge, straighten some wrongs, and have fun too. Spill blood from dawn till dusk, of all the the crooked individuals deserving it, and asking for it too, anyway. Let's make sure the day before I buy enough machines and ammo, lol. Now thinking of it, I could have bought an army too, but too late now. A decent armour will do too, haha.

The last day I will pray for my soul. For obviously it does need it badly ...

Днес

2009-04-23T13:38:00.000-07:00

Днес е една от най-скапаните вечери за мен в последните години. Ебало си е майката.

началник механична поддръжка

2009-04-14T08:54:00.000-07:00

Some kind of realistic Olympus MJU 850 SW review ...

2009-04-11T12:36:00.000-07:00

Струва 450 лв с 2 гб картата и калъфчето. Може би най-скапаната камера, която може да се вземе за тия пари, и аз се насадих баш с нея. Представи си, батерията НЕ може да се зарежда през USB, а трябва да си мъкна специалното зарядно, да я вадя от корпуса и да я пъхам в него! Не мога да повярвам, дори Дейзи сапунерката ми от 2003 можеше да го прави, а този модел е уж съвсем пресен!

Бих преглътнах все някак това, защото други водо- и удароустойчиви фотоапарати рядко се срещат, а ще ми трябва за снимки при замърсени и влажни условия в работата. Но току-що прочетох за опита на разочаровани потребители и вече ме е страх дори да я избърша с мокра кърпа. Има и едно проклето паянтово капаче, което се плъзга напред-назад пред обектива и само плаче да се задръсти от най-малката прашинка, а постоянното изваждане и вкарване на батерията след месец ще преебе изолацията. Единственият сервиз е някакъв Бушон ООД в София, ще ми струва по-евтино да я трясна в земята и да пия една бира за здравето на майките на инженерите в Олимпус.
А я получих в една огромна кутия с надуваем дюшек, парче картон против слънце и два чифта джапанки вътре, лол. Това ако не е бахти извратената гавра, не знам.
Има още куп дреболии, които дразнят, но не ми се занимава да пиша, достатъчно шокиран съм от малоумната покупка. Надявам се поне да си избие парите, преди да сдаде багажа и да потърся нещо приемливо от друг производител.

Аз всъщност се привързвам към предметите и ми е жал за тях, още си пазя останките на Дейзито. Вероятно ще привикна и към тази камера, както привикнах към плеъра на Криейтив, дето може да се ползва само с Интернет Експлорър 6, може и да я обикна в някакъв смисъл. Но е много гадно да ти сервират такива мръсни номера след оптимистичните ревюта по сума сайтове. Толкоз не се намери един да каже за това с батерията и да я шибне в истинска вода, вместо да преписват един от друг!

For anybody engelezish around here - olympus suxx big time, this time at least.
Live and prosper.

Edit: I'm ashamed of my hasty judgement. The camera is cute, easy to use, very quick and makes nice photos for it's class. And it's really waterproof, I made some funny portraits of meself from the bottom of a bucket :D
The problem here was not the camera, but my disproportionate expectations. Anyway, if the thing breaks within several months, I'll change my opinion once again :/

Инкредибъл Едибъл Тодмордън

2009-02-26T05:51:00.000-08:00

В Тодмордън, Англия, садят плодове и зеленчуци на поразия. Партизанско градинарство, превърнало се в официално движение сред жителите на града. Много вдъхновяващо, пръскането в неделя на нашата градина ще ми бъде по-малко досадно от обичайното.

Статия за градските лехи в Гардиън

Блогове на градинарите в Тодмордън

Напомням си да прегледам проектите, за да видя как са с оборудването, да заема някои свежи идеи, да науча нови неща. С подходящите инструменти (почти) всяка работа е удоволствие.

С нетърпение очаквам марулите напролет, след тях репичките, черешите, малините, кайсиите, прасковите, доматите ... Смятам да поработя съвестно тая година и да разкрася градината, с оформени лехи, пътеки и т.н, да боядисам. Да бъде красиво, уморен съм да гледам по дворовете в България кал и боклуци. Надявам се наесен да мога да сложа с гордост снимки тук.

steampunk

2008-12-20T15:27:00.000-08:00

A spaceship probe send from above!
Some 50 years before, maybe ...

And here is the other side. Quite a different impression, the space-look is gone. The integrity too, only a bunch of objects now. Good mimicry!

I wonder who will answer on that phone number?

Blog locked again

2008-12-13T09:32:00.000-08:00

Of course, because of the "world economical crisis" the chances of my complaint being reviewed by a real person are diminishing towards zero. After all, Blogger.com offers a free service and no one there has any motivation to spend several (higly paid, i suppose) minutes to look here and resolve things once and for all. Nope.

So, it seems I'll be on the run for the next several weeks, exporting and importing the stupid blog until my patience wears thin, then "Wordpress, here I come, though I don't like you very much". At least in the meantime those activities will stimulate me to write here much more often.

If someone's wondering about the english prose, perhaps I'm trying to convince the stupid (chauvinistic maybe) bots, that I'm able to write not only "irrelevant, nonsensical and repetetive text". Fuck Google! How much more relevant can I get? :)

PS - Well, perhaps the only result was the lock coming after just two hours instead of three days :D
Actually, this is not funny ...

Chinese Art

2008-12-10T13:27:00.000-08:00

This blog has been locked ?!

2008-12-10T13:11:00.000-08:00

This blog has been locked due to possible Blogger Terms of Service violations. You may not publish new posts until your blog is reviewed and unlocked. This blog will be deleted within 20 days unless you request a review.

Fuck Google. Изглежда корпорацията започва все повече да прилича на такава. Мен лично адски ме засегна политиката им в Блоггер на "вина до доказване на противното". Вече почти са изминали 20-те дена и като нищо над три години блогване могат да бъдат заличени ей-така, само защото някой зложелател е кликнал на бутона "flag this blog". Сега съм длъжен да пращам молба след молба да ми го отключат, а шансовете ми били 70%, представи си.

За щастие намерих тази статия на Solidblogger, където са обяснени стъпките за заобикаляне на блокадата и спасяване на блога. Научих и нещо полезно, че мога да си правя бекъп на текста за отрицателно време посредством експорт в xml формат. Готино.

За всеки случай лепвам процедурата и тук:

Go to Blogger in Draft, create a new blog (Yes, you can still create new blogs even if one of your blogs is locked for TOS violation). Suppose your new blog address is xyz.blogspot.com

Now, Go to Setting tab of your new blog and from Blog Tools column, Click on Import Blog. Import all your blog posts and comments of 123.blogspot.com to xyz.blogspot.com

Now, Go to Settings of locked one (123.blogspot.com) and then Publishing. Change your blog address to something else except 123. Lets us use a new address 123-new.blogspot.com for this (locked) blog.

Again Go to settings of xyz.blogspot.com and under Publishing tab, change the Blogspot address to 123.blogspot.com (This address would be available, as you deleted that before sometime)

You are done now. All your blog contents are intact and even on the same blogspot domain. This won’t even affect your PR, backlinks etc, because you are still having the same contents as well as the same domain with you.

Thanks, Solidblogger!

ПП - По случайност възмущението ми съвпадна с реакция от страна на автоматичните системи, скоро блогът ми щял да бъде разгледан и да се види дали е спам. Характеристика на спам-блоговете бил, цитирам, "irrelevant, repetitive, or nonsensical text".
Може и да не ми бива много в писането, ама чак пък толкоз! :D

2008-10-15T05:34:00.000-07:00

някой си октомври

2008-10-08T14:42:00.000-07:00

Смешно е, но изолацията от света ми се отразява благотворно. За пръв път от много време правя нещата за себе си, а не за да отговоря на нечии очаквания или да заглуша поредния пристъп на страх. Вървя по своя път и виждам, "че това е добро" :)

Чувствам се щастлив, с две думи, рекох да го отбележа тук, твърде често само в кофти настроение пиша.

Честит ми рожден ден

2008-09-17T17:54:00.000-07:00

Ако не се излъжа да драсна ред по този повод, за друг пък няма хич. Ставам на 29 години и се чудя какво би трябвало да означава това в по-общ план и трябва ли да изпитвам нещо специално в личен. Дори не съм сигурен, че планетата е в същото положение спрямо слънцето, както когато съм се родил. Времето и то не струва хич, тогава е било по-топло и приветливо. Предполагам. Ще трябва да питам.

Изобщо - ден като ден. Но пък не съм и потиснат, това е нещо позитивно. Твърде много хора се чувстват неприятно в навечерието на рождеството си, предполагам за причините и сигурно съм до голяма степен прав. Но пък аз съм в отпуск, никой няма да ми дудне на главата с пожелания и да ме пита какво смятам да правя с живота си и кога ще се женя. Не че тези неща са нещо лошо, просто предпочитам да ги избегна. Не върви някак насред рождения си ден да минаваш в кръгова отбрана :)

А си имах даже планове за торта, която да направя, първата ми торта от кажи-речи седем години насам. Вече ми се повдига дори от мисълта за поредната кутия бонбони/бисквити и бутилка кола/фанта. За мен са се превърнали в един от символите на офисното сиво ежедневие и все едно ще си плюя на физиономията, ако черпя с нещо такова. Но пък в Гълъбово липсват част от необходимите продукти, затова правенето на торта се отлага. Бях много разочарован във вторник следобед, неприятно е така да ти секнат ентусиазма. Но пък може би е за добро, ще взема утре или вдругиден от Стара Загора някои допълнителни неща, а до вторник ми остава и повече време за експерименти. Вкусни експерименти ...

Ето, отвея ми се мисълта покрай тая торта и сега не се сещам от какво щях да се оплаквам :D Толкова по-добре. Във всеки случай се връщам на бойното поле, където Бактрия отбелязва съкрушителни победи над Птолемеите в напрегнати сражения с променлив баланс на силите, не е ли това просто чудесно? :)

SWAP.avi = omfg :(

2008-06-21T13:31:00.000-07:00

Любопитството е онова, което най-вече ни прави хора, поне според Азимов. Гледането на това видео няма да го убие, но със сигурност ще го превърне в хълцаща купчина месо, надвесена над тоалетната чиния.
Наивно си мислех, че не се шашкам лесно от отвратителни картинки и твърденията, че само няколко човек в света са издържали едночасовото гледане, ми се струваха смехотворни. В крайна сметка, сравнено с полуразложените трупове из rotten.com, колко шокиращо може да бъде едно порно?

Но човешката психология не работи тъй праволинейно. По някакъв почти гениален начин тези момичета ти влизат под кожата, държат се така естествено и уводът е тъй плавен и почти невинен, че несъзнателно човек си вживява, сближава се с тях. И когато почти една трета от филма е минала и почвам да си мисля, че някак ще прескоча трапа, същинският ужас започва.

Картинката от линка е нищо, само един кадър от 24-те, които ще се набиват в мозъка ти всяка секунда, при това по далеч по-реалистичен начин - тук все едно шоколад и нишесте са ползвани като жалки специални ефекти, но потопи ли се човек във видеото дори за няколко секунди, почва буквално да се гърчи от отвращение. За 350$, колкото е струвала поръчката на тази продукция, очаквах абсолютен боклук с лошо качество, а се оказа, че създателите са блестящи професионалисти в своята област - камерата е динамична и не трепва, а от чистотата на звука настръхват косите. "Чистота" е твърде парадоксална дума в случая, защото именно звукът може да вкисне дълбоко замразено мляко и да убие муха от сто метра. Дали операторът е носил противогаз?! Аз поне започнах даже да халюцинирам миризмата ...

И разговорът им на португалски не спира! Какъв процент от порнофилмите изобщо имат сценарий с повече от десет шаблонни фрази по време на екшъна?! Боже, самият факт, че са намерили четири прилично изглеждащи момичета, готови буквално за жълти стотинки да ядат лайна пред камера, и то без да се шашкат, е направо невероятен. Авторът на ревюто в Something Awful ги описва като грозни, всяка по свой собствен начин, но това е подлъгващо, най-вероятно породено от обстановката твърдение. Дори и той отбелязва как човек се чувства по странен начин свързан с тях.

Не посмях да пална плеъра отново, за да снимам мястото, където не издържах и го угасих, впечатлението е още твърде живо. Не мисля, че изобщо ще мога да се насиля да гледам с отворени очи филма от тази минута нататък. Нито вярвам, че повечето негледали го ще приемат твърденията ми насериозно, самият аз се подсмихвах на предупрежденията каква отрова за съзнанието е скантът, особено този печално известен "шедьовър".

Бооли ме стомах, отивам да се изкъпя. По темата може да се напише същинско есе, но никак нямам желание да го правя, предпочитам да оставя впечатленията да се изпарят от паметта ми. Все пак едно е да си осведомен за съществуването на нещо и хладнокръвно да го напаснеш в мирогледа си, а съвсем друго - да те преследват нощ и ден ярки и подробни детайли и звуци. Не благодаря. Стига ми толкова любопитство.

2008-06-21T10:15:00.000-07:00

Happiness (1998)

2008-06-21T02:30:00.000-07:00

"...the depraved are only seeking what we all seek, but with a lack of ordinary moral vision(.) In a film that looks into the abyss of human despair, there is the horrifying suggestion that these characters may not be grotesque exceptions, but may in fact be part of the mainstream of humanity."

Обещаващ филм :)

portal "still alive" song ^-^

2008-06-19T08:33:00.000-07:00

Попаднах на тази анимация във vgcats, правена по въпросната песничка. Видеото в ютуб просто показва финалните надписи от играта, каквато всъщност е идеята, но не мога да спра да гледам интерпретацията на Скот Рамсомер или както там се произнася името. Чудя се дали прави АМВ-та, много добър усет има за синхронизация.

Portal Song Lyrics
This was a triumph.
I'm making a note here: HUGE SUCCESS.
It's hard to overstate my satisfaction.
Aperture Science
We do what we must
because we can.
For the good of all of us.
Except the ones who are dead.
But there's no sense crying over every mistake.
You just keep on trying till you run out of cake.
And the Science gets done.
And you make a neat gun.
For the people who are still alive.
I'm not even angry.
I'm being so sincere right now.
Even though you broke my heart.
And killed me.
And tore me to pieces.
And threw every piece into a fire.
As they burned it hurt because I was so happy for you!
Now these points of data make a beautiful line.
And we're out of beta.
We're releasing on time.
So I'm GLaD. I got burned.
Think of all the things we learned
for the people who are still alive.
Go ahead and leave me.
I think I prefer to stay inside.
Maybe you'll find someone else to help you.
Maybe Black Mesa
THAT WAS A JOKE.
HAHA. FAT CHANCE.
Anyway, this cake is great.
It's so delicious and moist.
Look at me still talking
when there's Science to do.
When I look out there, it makes me GLaD I'm not you.
I've experiments to run.
There is research to be done.
On the people who are still alive.
And believe me I am still alive.
I'm doing Science and I'm still alive.
I feel FANTASTIC and I'm still alive.
While you're dying I'll be still alive.
And when you're dead I will be still alive.
STILL ALIVE (x2)

Jonathan Coulton

2008-05-19T11:16:00.000-07:00

Не знам защо така усърдно избягвам да пиша напоследък. Струва ми се толкова тромаво - докато се върна и поправя буквата, поставя тирето на мястото му, заменя неподходящата дума с друга - духът е изчезнал и остава само черупка. Като сега.

Иначе има доста неща, които ми се искаше да напиша, но дори мисълта за писане почва да ме отблъсква. Не знам, може би е деградация, а може би просто атрофиране от прекалено продължилата леност, душевна и физическа.

Идната събота ще се сбират останки от випуска ни, десет години са минали, изглежда. Пропадам от едната крайност в другата, ту ми се ходи с желание да видя стари приятели, ту изпитвам ужас от перспективата да го сторя и да се окажа изгубен сред непознатите възрастни семейни хора, на които май няма какво особено да кажа ...

?

2008-04-27T16:09:00.000-07:00

Нещо не е наред, но не мога да го схвана. Дори написването на тези думи ме отдалечава от смисъла. А не съм сигурен какво точно трябва да направя. Все пак нека си седят, да ме подсещат. Макар и чувството да ги е напуснало още преди да са били довършени. Приличат на нескопосана мрежа, от която рибата бяга. Но метафорите не помагат, така или иначе.

Bunnay!

2008-04-10T16:58:00.000-07:00

Bunny model courtesy of Stanford Computer Graphics Laboratory

Уча се да не бъда прекален максималист. Получават се прилични резултати и със скромни настройки. Кадърът, пречупването на светлината, осветлението - всичко мога да го побутвам до безкрай, вечно недоволен. Има сходство между моя труд и този на рендерера - от една точка нататък вложеният труд не дава забележими резултати, съответно трябва да се сдържа човек.
Впрочем днес цял ден покръствах Западна Европа в комунизъм с огън и меч, сега ме болят очите и ми е схванат мишкодържателят, тоест ръката. Лицемерно е да говоря за баланс и ефективност, по-добре да ходя да се срамувам в ъгъла :/
Ще ми се моделът на зайчето да беше мой, но е Станфордското Бъни, което се води нещо като топ-модел и е в занаята още от 1994, четох. Взето е оттук, където има и други интересни модели на сканирани статуи, свободни за некомерсиално ползване.
Канех се да моделирам парче плат, което да допълни сцената и да внесе трети материал в бели тонове, ама пусти мързел. Идеята с качването на картинката в тоя вид е да се срамувам интензивно и в крайна сметка да я направя като хората :D

Порцелан 2

2008-04-05T18:24:00.000-07:00

light cache, single frame, 2000 subdivs, AA catmull-rom

light cache, progressive path tracing, 8000 subdivs, no AA

Този път порцеланът е още по-вкусен. Първият рендеринг е леко мазен и с кофти сенки, но вторият гълта твърде много време и пак е прекалено зашумен. Обаче ми отвори очите, вече не мога да гледам онзиденшния "порцелан". Очевидно апетитът идва с яденето, пази боже сляпо да прогледа и прочие. Как само се разглезва човек :)

Попаднах на чудна снимка с кофа череши, искам да направя череши в порцеланова съдинка! Адски е готино да си играеш на творец, или най-малкото да си фантазираш как си играеш на творец и да потриваш ръце с нетърпение :D

А и сезонът на черешите идва, ще мога се катеря и да бера истински, може би след само месец. Гладен съм :/

Порцелан

2008-04-03T14:16:00.000-07:00

Винаги ме е очаровал в CG вариант. Помня с колко труд се опитвах да го пресъздам преди години, а днес става с няколко щраквания. И се рендва за броени секунди. Едновременно впечатлява и натъжава това. Но ми харесва да го гледам.

monorail kitteh

2008-03-03T10:37:00.000-08:00

Върти ми се в главата фразата откакто гледах един lolcatz клип:
"New!! monorail kitteh now carriez more passngrz"
При търсене на monorail котето излиза на 61. позиция, май е оригиналното, бащата/майката на всички монорелсови мяци.

Ето го и в по-голям размер:

Хахаха :)
Ето и още едно готино:

Ароматизатори

2008-02-21T23:57:00.000-08:00

Отвращават ме. Преди малко чистачката лъсна проклретия офис с някаква вонлива течност, Мистър Пропър или друг подобен боклук, в момента ми се е схванал носът. За капак из килията са наблъскани един до друг разни офис-ароматизатори, пръскат се дезодоранти, мажат се кремове, а като отворя прозореца ми реват насреща каките, било им студено. Отврат! Усещам наченките на главоболие и въобще не драматизирам, тука не се диша. Едната лелка оня ден излезе в болнични, имала мигрена ли, какво ли. Ми мрете, бе, като ви е толкова акълът! Аз излизам да се разкарвам насам-натам, ще ме хванете за хуя.

Cycle of Telam

2008-02-12T08:39:00.000-08:00

Едно изречение от някакво древно келтско предание:

"You cannot win, but you must fight, because you can lose."

Цитатът го срещнах в мода на една игра, в чийто екип има сериозни историци и археолози, никъде не се среща в Интернет, поне не и в "плитките води". А ми се струва ценен, наистина, не ми излиза от ума, със сигурност е едно от нещата, които бих искал да предам на сина си.

The Everyday Feel

2008-02-10T05:01:00.000-08:00

"... (lose?) the everyday feel about it ..."
"... less familiar ..."
"... reveal something unexpected ..."

Чух по Animal Planet един фотограф да говори за това, снимаше коне, думите ми направиха впечатление, значението им засяга доста повече от контекста.

Приплъзвания

2008-02-08T14:24:00.000-08:00

Е, щях да пиша писмо, после щях да пиша пост, но ми изчезна вдъхновението. Може би защото се чувствам добре. А това винаги действа зле на работоспособността, поне в определени сфери - ставам доста повърхностен. И едва ли си е някаква моя черта, защото най-добри работници са нещастните хора, факт. И даже си имам конкретен пример с един любим човек, ще ми се да й омотая разклонителя около шията и да я извлека на чист въздух :>

Така или иначе загубих структурата, но общо взето се почваше със склонността ми към меланхолия, или както там се нарича коктейлът от несигурност, самообвинения, празнота и прочие. После стана тя, каквато стана, но изненадващото е, че за рекордно време успях да си върна равновесието. И то без странична помощ. Може би леко преувеличавам, но промяната се извърши в рамките на по-малко от 5 минути.

Ако съм на прав път, това ще е второто ключово откровение за последните три дни, а ако се спъна в още някое тая седмица и направя хеттрик, ще го отпразнувам с напиване, пък макар и сам вкъщи. Това сигурно звучи като квинтесенция на депресията, но имам свежи спомени от последния път, когато се наливах с познати и си развързах езика. Това обаче е друга тема.

Междувременно се позабавих, стана твърде късно, лягам. Днешният ден беше ок, мога да го кажа с чиста съвест. Чудя се дали утре няма да стана с гъза нагоре :>

Отворен ми е дюкяна ...

2008-02-06T11:57:00.000-08:00

Е, май е време да се събудя от зимен сън. Като гледам нищо не се е променило наоколо, пак същата мъка с клавиатурата, същите проблеми с платформата, същото влечение да говоря за себе си и своя свят ... Същата страст към многоточията.

И все пак се чувствам порастнал. В добрия смисъл на думата, не просто посивял и загубил скорост, с очукани от попътни разочарования ламарини. А в хармония със себе си и света.
Казват, хората на 70 били точно толкова щастливи, колкото и 20-годишните, а най-нещастната възраст била 44. Вижда ми се логично, поне защото е точно по-средата, нещо като зимното слънцестоене между две летни. Това, разбира се, е просто метафора, но пък си спомням и нещо друго, което четох отдавна като ученик в една малка книжка:

Когато обикновеният човек добие познание, той става мъдрец.
Когато мъдрецът придобие разбиране - става обикновен човек.

Е, със сигурност утре отново ще се клатушкам нататък по пътя, търсещ незнайно какво, но поне днешният ден беше добър, а това е най-важното. Пожелавам на всички да заспиват с тази мисъл всяка вечер, защото ако това не е истинското щастие, то поне е негова основна съставка. И на себе си го пожелавам, защото утре може пак всичко научено да потъне в мъгла и да се гърча в самосъжаление, самотен в леглото си. Страхът винаги дебне.

Но всичко ще бъде наред. Опитах се да го кажа на един човек тази вечер, също опитах да кажа, че онова, което ни се е случило, колкото и дребно да е, хората, които сме срещнали, колкото и за кратко, всичко става неизменна част от нас. Бих дал пример с Лисицата не Екзюпери, ако се бях сетил - личното отношение превръща едно нещо от хилядите му подобни в уникално. Иначе всички сме еднакви като грънци, наистина.

Обаче words don't come easy, нали, друго си е да имаш половин-един час за оформяне на мислите. Е, важното е да бъдат искрени. С тази цел и пиша тук, поне отсега-нататък - за да кажа на хората, познати и непознати, любими и безразлични, в прегледен вид онова, което смятам, че трябва да бъде казано. Плюс неизбежните глупости.

А иначе след малко ще навлека памучните долни гащи за сън и наистина ще разполагам с незатворен дюкян, що изобщо ги слагат тия неща дизайнерите, иди ги разбери ...

2007-12-28T01:34:00.000-08:00

Започвам да пиша в конзолата и изведнъж губя ентусиазъм. Може би самият процес го предизвиква. Избирането на бутончета по клавиатурата, спазването на правила, граматически и други, зациклянето на разрушената ми мисъл. А има толкова много свобода в говоренето.Писането е свързано с прекалено много условности. Но пък няма с кого да говоря, освен със себе си. И никога няма да има. Вечно ще съществува границата аз/другите. Неизбежно е.

Това е като решаването на кръстословица в мой стил. Попълваш дума, хващаш се за някоя от буквите й и попълваш следващата, после от нея вземаш случайна буква и т.н. Не се попълва кръстословица така, казваше вуйчо ми, но той беше човек с математически уклон, а аз ... Аз харесвам математиката също, но може би не я усещам. Търся красотата в нея, далеч не ... както и да е.

Може би е е безсмислено да пиша всичко това, понеже шансът никога вече да не го погледна е огромен. Но може би го правя с ясна цел. Уморен съм, спи ми се, лишението дори от 30% от съня ми ме убива. Сутринта су отпуснах в един удобен стол тук и дремах половин час, без никой да ме забележи. А после още половин. Като че ли съм изтрябвал някому ... Което не е точно така, но в такива моменти ми се ще да бъде. Устройва ме.

От друга страна усилията оформят човека, страданията. Като споменах за тях - в блога на Григор, в онзи пост за месото никой не ми обръща внимание, приемат ме за дразнещ трол може би и са прави, може би. Самият аз намирам думите си за глупави. Но аз винаги виждам нещата, сътворени от мен, като глупави, несъвършени, рано или късно. Неизбежно е, защото е истина. Поне не се предвземам, не и за дълго. Макар че едва ли има значение.

Интересно, правя си нов блог, сигурно самотата е прекалена. Нека видим какво ще стане. Може би изневерявам на принципите си, новоизкованите си принципи така, но просто ми е нужно да пиша някому, да се обръщам към някого. Да, мога да говоря и на себе си, но ... не е същото, не изисква достатъчно усилие, не причинява тръпката, която е нужна на съзнанието. Ето, самата перспектива за създаването на новия, анонимен и параночен, разбира се, блог, ме кара да потрепвам от вълнение. Да се разбудя. Мислите текат по-уверено, пръстите се движат. Да, вдъхновението е интересно нещо.

Бил съм бил куул

2007-11-13T02:55:00.000-08:00

И го лепвам за спомен. Интересно, блогът в момента е заключен, не знам дали ще го отворя някога, приятно е да пиша сам за себе си. Може би това съм търсил?

Нещо като здравна сводка

2007-11-02T00:34:00.000-07:00

Утре ще станат две седмици без цигари. Животът си е същият, само дето не смърди, което си е сериозен плюс, откъдето и да го погледнеш или подушиш. Освен това не ме боли и главата след работа. Още две седмици и ще почна да се бъзикам с пушачите и да ги гледам снобарски. Пази, боже, сляпо да прогледа :)
-
Обаче за трета поредна нощ спя само шест часа и съм буквално парцал. Карам на автопилот и съзнанието ми периодично е на границата на разпада, имах даже халюцинации преди половин час. Ако не се налагаше да бъда на работа, даже щеше да ми е забавно, ама с това олюляване на стола направо си прося шамари зад врата. Очите ми се затварят неумолимо, а главата ми е пълна с памук.

-
И като си помисля, че осма година я карам така, ми става доста криво. И ми се допушва. Има всъщност голяма връзка между недоспиването и цигарите, от една страна никотинът възбужда, а от друга - от хронично недоспал човек самодисциплина не чакай. Искам да си изпия топлото млекце, да угася лампата и да се навия на кравай под юргана.
-
Ама ядец :(

Освен това ненавиждам Блогспот, май ще трябва да мисля за преместване, омръзна ми от мъки по форматиране на два реда, ебаси!

Две бири и половина

2007-10-29T04:33:00.000-07:00

Ахъм, низвергването на тутуна си има своята цена, човек все нещо трябва да прави, докато кибичи в полунепозната компания. Особено пък ако всички пушат наред. Е, нали одеве писах, че бих прекарал повече от пет минути в задимено помещение само при сериозна необходимост. Хубавите същества от женски пол влизат в тая категория, определено. Лично аз си прекарах приятно, макар че кой знае какво са си помислили другите за мен - държах се по-резервирано и от портрет на Чърчил. Но това е положението, не мога другояче, необходимо е време. Последната бира си я дръпнах сам, на спокойствие, прекрасно нещо е това, спокойствието. Сега съм слънчев като майски ден, но няма кой да го оцени. Хубаво обаче, че не ме усети шефът преди малко, макар че му изядох половината пакет солети, хехехе. Все пак - най-важното е, че въпреки гипса, въпреки близостта на кутиите с цигари, въпреки дима - дори не изпитах сериозно желание да запаля фас в бара. Хем преди това се бях прежалил, че ще се наложи да дръпна поне един, ама неее. Странно усещане. Де да беше единственото ...

Усещам как иде цунамито на депресията, сам го повиках, сега и двата изядени шоколада няма да помогнат, но вън е мрачно и вали, а носът ми вдъхва свежия влажен въздух, всичко ще бъде наред, светът е прекрасен, въпреки някои досадни моменти ...

Добавка: два часа по-късно се чувствам като парцал, слепоочията ми са схванати, в устата имам гаден вкус и изпитвам приливи на мизантропия. Очевидно ще откажа и пиенето, но и без това го правя рядко, не ми е припарило под задника ...

Спиране на цигарите

2007-10-28T23:13:00.000-07:00

На два пъти подхващах темата през миналата седмица, но все ми звучеше глупаво. Пък и не бях съвсем сигурен дали съм ги отказал. А и винаги, когато седна да пиша за цигари, залитам обратно към пушенето, така се издъних последния път. Човек без да иска се самонавива, нали.

Но. Вече е девети ден и май наистина е време да обявя като факт спирането. Тоест щом в петък, който беше отвратителен ден, успях да се сдържа, значи всичко е свършило. В интерес на истината днес денят май ще е не по-малко гаден, веднага след ставането се издразних адски заради едно нещо, освен това съм недоспал, но какво да се прави - това е животът. В събота се снабдих с гумена гривна за стискане и засега успешно си обирам негативните емоции с нея, макар че ми излязоха пришки.

Хубавите последствия от спирането са много, но пък и пушенето си имаше доста положителни страни, колкото и да реват неговите противници. Лично аз спрях единствено заради гадната воня - няколко часа след фаса човек не може да подуши нищо както трябва. Отравя живота направо, пълна мизерия. Затова и не се безпокоя от повторно почване, дори да не ми издържат нервите в някоя ситуация и да се успокоя с цигара. Човешко е, пък и не съм превърнал отказа си в самоцел. Обаче всяка идея в тая насока се пресича от мисълта за неколкочасовите мъки впоследствие.

Сега възприемам света с едно измерение в повече и това е изключително приятно. Не бих прекарал повече от пет минути в задимено помещение, освен ако нямам наистина сериозна причина. Замърсеният въздух ме дразни все по-силно, може би защото вече го усещам. Постоянно ми се яде, но на мен винаги ми се е ядяло постоянно, така че нищо ново под слънцето. Обаче така и не разбрах кога трябва да очаквам симптомите на никотиновия глад, хем пушех почти по две кутии дневно в последно време. Чувствам се малко измамен, така де.

Не мисля, че бих могъл да дам съвет някому за отказването на цигарите, една позната ме попита вече. Знам, че звучи малко плоско и изтъркано, но ако наистина иска човек, ще ги спре. Тва е. Професионален психолог би го формулирал по-добре, но всичко опира до мотивация и баланс. Ако непосредствено осезаемите минуси надвишават значително плюсовете, тогава няма нужда дори да си играеш на "воля". Което отново ме оставя леко разочарован, щото друго си е да виеш и се гърчиш драматично а-ла Трейнспотинг, пък така - пълна скука.

Всъщност, цигарите ми правеха компания, в един или друг смисъл, а сега се чувствам още по-изоставен. И това ще бъде основният ми проблем в идните седмици и месеци, но пък кога ли не е бил, нищо ново под слънцето. Надявам се гривничката да издържи, ще купя тия дни резервна.

Hold the line ...

2007-10-20T21:10:00.000-07:00

Е, както оня ден писах за удобствата на стола вкъщи при 12-часова игра, така и ги изпитах за пореден път. Сега ме е яд и ми се спи, и се чудя що въобще го тракам това, след като е абсолютно безинтересно, пък и кой ли го ебе с какво се занимавам. Глупавото е, че така и не стигнах до решителната фаза, сега има да се чудя "ама какво щеше да се случи?" и вероятно пак ще се върна, рано или късно. Освен ако не изтрия всичко, което и ще сторя веднага. Напълно безсмислен цикъл, гоня си опашката.

яаовнжттнфг

2007-10-20T01:35:00.000-07:00

Днес сутринта се чувствах отвратително. Обаче успях да се измъкна от дупката, поне така мисля. Движение, думи и музика - светата троица. Но всичко е все още на ръба, без малко да се увътря отново с неподходящо преценена песен, току що. Хех, досадна работа ...

Блудкаво настроение ...

2007-10-19T14:23:00.000-07:00

Хуморът ...

2007-10-18T05:08:00.000-07:00

... е странно нещо. При иванофстер цъках линка към едно кратко филмче на Waverly Films, или както там се казват по-точно, сега съм на път да изгледам всичките. В момента съм на Perfect Day и гледам един от коментарите:

"ohh i get it i get it.. they got soo high on wine.. they started seeing a monster playin jazz... faaaackk.. even that doesnt sound funny"

Това все едно го е казала майка ми. Ако беше от мъжки пол, живееше в Америка и нямаше навършени 20, но това са подробности. Защо някои хора са толкова рационални? И има ли изобщо рационален хумор?

А откъде ли почва нерационалният? Защо ми е толкова смешна фразата "око за око, паста за зъби"? А някои хора толкова се кефят на смешки с лайна. Обаче майка не би се смяла и в двата случая. Но пък се смее, когато котката прави разни въртели по време на игра, примерно. И всъщност въобще не е намръщен човек. Може би "типовете" хумор се делят по друг признак?

Теориите, изброени в съответната статия на Уикипедия, въобще не ме задоволяват. Техниките звучат логично, обаче ако сега седна да правя майтап "по учебник" нищо няма да излезе, сто процента. Нещо като "Аламинут" или "Комиците", много рядко имат истински добри попадения, останалото е пълнеж. Да речеш, че с телевизионните шоута е неизбежно това, ама пък "Mad TV" и "Улицата" са направо гениални в повечето случаи.

Е, може пък да нямам особено силно чувство за хумор, кой знае. Често изражението ми не се променя дори когато чета или гледам уж брилянтни шеги, но друг път пък в истерични спазми може да ме хвърли и най-голямата "тъпотия". Иди го разбери ...

Но няма да я оставя тая работа току-така, някой път ще му ударя по-сериозен размисъл по темата. Макар че може пък да е противопоказно - почнеш ли прекалено много да се питаш какво те разсмива в дадена ситуация, фокусът на съзнанието се измества и смисълът се губи. Не дай си боже да го превърнеш това в навик, опитвайки провеждането на системно самонаблюдение :(

А, сетих се, като малък се бях вдъхновил от идеята да правя свой собствен вестник, върху двоен лист от тетрадка. Да, ама не беше смешен, колкото и да опитвах, май родителските гени си казват думата :) Друг един тип обаче се справи доста по-успешно, а аз със завист го плагиатствах, ама отново без полза. Като малък не можех да направя и една смешка като хората, ама никъде и никога, при никакви обстоятелства!

В гимназията обаче се справях по-читаво, а преди година и нещо, като си описвах неволите покрай поправянето на една мивка, направо сам се изненадах. Странно. Значи хуморът се учи? Е, макар и несъзнателно може би, но все пак ... Или по-скоро зависи от умението ти да гледаш несериозно на нещата. Което пак си е обучение един вид. Стига засега, че взе да става прекалено сериозно.

Поведение

2007-10-18T01:57:00.000-07:00

Обедна почивка. Значи, днес ще пиша за поведението. Моето, естествено.

Хрумнаха ми някои идеи, докато чаках на опашката, а след това похапвах. Правя го с доста резки движения. Не само похапването, ами и чакането. Приток на адреналин, естествено, трябва някак да се изразходи. Напоследък осъзнавам, че всяка моя крачка сред "другите" представлява едва ли не бойна маневра. Понякога си мисля, че предпочитам да щъкам с автомат из Басра, отколкото с празни ръце из Стара Загора, съвсем сериозно, никак не преувеличавам. Изтощително е във всяко едно отношение. Някои хора ходят на фитнес, а аз ходя на покупки, хе.

Писах веднъж за опита си да изпия на спокойствие халба в заведение сам. Е, толкова отвратително не бях се чувствал от години. Идеята по замисъл е проста - влизаш, поръчваш, пиеш и излизаш. Мисията изпълнена, превключваш с маршова стъпка към следващата. Правил съм го сума ти пъти с приятели, в няколко случая и сам, докато умът ми е бил зает с изпълнение на нещо друго. Да, ама ако мисия липсва? Няма приятел, с когото да продължиш разговора, нито задача, над която да умуваш междувременно? Ако си влязъл в заведението просто за да си сред хора, както правят толкова много от "другите"? Тогава настава един неописуем ад.

Наоколо е пълно с врагове, сервитьорката се бави, няма кой да ми пази гърба, адреналинът се натрупва, а аз съм принуден да чакам и да си мирувам на мястото. Още повече, че именно това е идеята - да си мирувам на мястото, "потапяйки се в социалната атмосфера". Олеле! Организмът ми се готви за кръгова отбрана, ярката светлина прогаря дупки в черепа през резширените от стрес зеници, ръцете ме сърбят да грабна съседния стол и да го стоваря с крясък и трясък по масата, а същевременно според някои умници трябва да изграждам нови запознанства. Хахахаха :D

То поне да можеше човек да се изхили истерично насред цялата абсурдна ситуация, та да влязат в релси нещата, ама за съжаление продължавам обречената битка, не мога иначе, бих изглеждал съвсем тъпо.

Хайде повече после, малко да поработя сега, трудно се формулират подобни простотии в писмен вид :)

Упражнение в деление

2007-10-17T01:58:00.000-07:00

Седя си тука аз и мрачно зяпам половинката домат, с която би трябвало да изкарам още цели пет часа. Поне да бяха половин пет часа или доматът да беше цял, ама не. Всъщност той си беше цял допреди половин час, когато стана половин за цяла половин минута.

Сега половинката от мен драпа отчаяно към стола, където да излапа цяла табла с храна, понеже постигането на половин табла си е цяла мъка. От друга страна, двете половинки на задника ми вече изпълват изцяло дънките и топките ми се чувстват крайно неуютно, река ли седна върху мека повърхност. Оттам и кривото ми настроение и придърпването на чатала през половин десет минути. Или цели пет.

Не, решението не е да си взема по-широки дънки, тук става дума за принципи, така де. Не би ми навредило едно леко, безобидно хапване, но озова ли се в близост до храна, инстинктите надделяват.

Както и да е, обаче тия офис-столове са жива гавра с ергономиката. Категорично се отказах да вземам такъв за вкъщи, кухненският с една възглавница отзад е идеален. Как пък веднъж не си тръгнах от работа без схванат гръб, а у дома мога да изкарам дванайсет часа нон-стоп гейм само със схванат гъз?

Всички офис-столове са правени от идиоти, сега пробвах още два. Отивам да ям, пък довечера ще компенсирам с повече упражнения. Все пак е студено, зима е, в корема вие вук и така нататък.

Разни

2007-10-16T05:28:00.000-07:00

Хем ми се ще да драскам по някоя дума отвреме-навреме, хем интерфейсът е неподходящ, а процесът - труден. Туитър пък някак обезценява казаното, а и налага своите си рамки. Тук пък все трябва да слагам заглавие. А подравненият текст и смаляването му са досадно занимание - всеки параграф трябва да го обработвам отделно, заради някакъв бъг.

Пък обичам параграфите.

Ще ми се да мога понякога да дрънкам в писмена форма ей-така, за свое собствено удоволствие, в истински личен дневник, ама тия неща никога след туй не ги чета. Ако са на файл - обречени са, пък и електронният формат ги обезценява. Ако са писани на ръка - все някъде забутвам тетрадката или имам проблем с плавното разчитане.

Сигурността на написаното пък никога не е гарантирана. Помня единственият опит да си водя откровено личен дневник. Известно време след това усилено го търсих за унищожение. Сега ми е все едно. Но все пак - какъв е смисълът от такива неща, след като човек винаги се стреми да се съобразява, нали? Винаги има опасност написаното да бъде прочетено, а превенцията е най-доброто лечение.

Ако се бях включил във вчерашната блогърска инициатива, бих предложил личните дневници на хартия да бъдат изоставени. Само създават главоболия, а рано или късно ще бъдат или унищожени от автора си, или ще го изложат. Бъдат ли шифровани пък, постоянно ще виси над него страхът от забравяне на паролата. А и параноята си е параноя, независимо от броя на ключалките. Изобщо - излезе ли нещо от главата ти, губиш контрол над него.

Освен това писането на дневник с абсолютно ясното съзнание, че ще бъде четен от други, развива самодисциплината. Човек далеч повече внимава какво ще каже. Макар че с удоволствие бих затрил някои свои стари постове. Обаче няма да го сторя, нито пък възнамерявам да го правя някога. Което пък мотивира издръжливостта - винаги се питаш кое е най-лошото, което може да стане, ако някой прочете нещо си?

Всъщност не е съвсем безобиден тоя въпрос, един блогър бил осъден единствено въз основа самопризнанията му в склонност към педофилия. Това обаче само потвърждава нуждата от развитие на самодисциплината :)

Колкото по-рано осъзнаеш, че можеш да имаш пълно доверие единствено на собствените си нервни клетки, толкова по-добре. А нуждата от споделяне винаги можеш да задоволиш с внимателно заобиколни публикации. Пъпката никога не се чеше директно. Опасните дневници се предотвратяват с блоготерапия.

В крайна сметка този пост няма никакъв смисъл, което е и най-хубавото. Ако пък някой намери такъв - браво на него. Потенциали колкото щеш, реален е само евентуално осъщественият. Нещо като поезия за напреднали :)

Немой да незнаеш?

2007-10-12T00:16:00.000-07:00

Чувал ли е някой за думичките нехая, недей, ненавиждам, несполучвам, недовиждам, недоволствам, недоизказвам, незачитам, немирствувам?

Естествено, рових в речника, малко са на брой, пък и част от тях имат архаични корени. Въпросът е, обаче, защо изобщо съществуват, след като по правило не пишем незаслужавам, да речем?

Ако някой тук е учил систематично чужд език, сигурно е наясно, че във всеки има известен брой думи, които не се подчиняват на общоприетите правила. Ако пък е задълбал по-навътре във филологията, сигурно е имал възможност да проследи как езикът с течение на времето се е променял.

Например Hochdeutsch e просто един северногермански диалект, забравих точно на коя област, но се е наложил единствено по стечение на обстоятелства. Съвременният английски едно време е бил доста по-сложен. Как ви звучи "kannnicht" в сравнение с "can't"? Първото е неправилно, второто - широко разпространено. Ще каже някой, че това са два различни езика. Но исторически погледнато, това са просто два диалекта, които са се обособили в отделни езици по кажи-речи същите принципи, по който се обособяват отделните биологични видове.

Значи, опираме до диалектите. Сигурно много от онези, които държат на чистия български език, едновременно с това презират диалектите. Някой пита ли обаче онези малцинства, които губят лингвистичната битка и своята идентичност по чисто силови причини? Унифицирането е необходимо за по-добрата комуникация в едно общество, но в този план един ден и българския език ще бъде претопен, което в момента и се случва. За успокоение - случва се и в немския, дори в по-голям мащаб.

Естествено, протести има. Но да клеймиш едновременно "я гаче немойм" и "даунлоудвам", или принудата да пишеш "еуро", е от обективна гледна точка прилагане на двоен стандарт по субективни критерии. Което пък е напълно човешко и нормално :)

Обаче унификацията е неизбежна и се извършва, волно или неволно, по същите закони, по които от отделните диалекти са се оформили националните езици, сред които и българския.

И тук опираме до "незнам". Защо се разпростира все повече, дори сред иначе грамотни текстове? Според мен наблюдаваме еволюцията в действие - под влияние на въшни фактори, в случая повсеместното разпростиране на английския език и неговите правила, принудата от опростяване на израза при IM, както и все по-голямата роля на аудиовизуалната комуникация, езикът се изменя, за да се адаптира към новата среда. За българския "незнам" е като "cant" за английския. Да, причинява блъскане на учени глави в стената, и не, не може да бъде предотвратено, най-малкото с блъскане по нечии други глави.

Сигурно немного хора биха видели връзка между речниците по български, "Енциклопедия Британика" и DIMM-спецификациите? Обаче такава има - в реалния живот днес стандартите се развиват и изменят много по-бързо, отколкото могат да бъдат официално систематизирани, одобрени и публикувани. Това си има добрите и лошите страни, но е неизбежен факт.

И доколкото правилата винаги са се базирали на нуждите на мнозинството, аз мога да се обзаложа, че в рамките на 10 години "незнам" ще влезе в речниците, стига да успее да докаже своята жизнеспособност. И, както видяхме от примерите в началото, нищо не пречи да съществува редом с "не заслужавам", да речем.

И ако междувременно самият български език не изчезне, рано или късно правилата за пълен и непълен член ще се превърнат в архаика.

В крайна сметка еволюцията Е деформация, от строго научна гледна точка. Практическите нужди са единственият съдник за това кое е правилно и кое не, всичко останало е констатация.

Тъй

2007-10-01T05:41:00.000-07:00

Е, не, не мога да рисувам и тва е истината, колкото и да се тръшкам, просто не става от ден за пладне. Има да дращя, да дращя, да дращя дни наред, седмици наред, докато нещата започнат изобщо да придобиват форма. От това така криво ми става, че не е истина направо ...

Нали, много е гот човек да си живее с някаква фантазия. Пък после що не съм си бил следвал мечтите, ми щот ме е страх именно от тоя момент, затова. В който ще се наложи да погледна истината в очите и да загубя почва под краката си. В тоя именно момент тръгвам да компенсирам стреса с разни странични неща и като се почне, отиде.

Помня как преди години се записах на курсове по рисуване, уж да поопресня нещата, а като запецнах още първия път на една шибана елипса ме хвана такъв бяс, че отсвирих и платената такса, и всичко, и просто повече не стъпих. Определено имам проблем, ама голям. Най-големият на Балканския полуостров, да живее нарцисизмът, хъхъ ...

"Пъ" като пъдпъдък

2007-09-19T00:11:00.000-07:00

Подтичвах в тръс прасешки в прясното утро,
потях се под шапката плътно прихлузена,
преплитах краката си, пътем похъхрящ,
последствие от свръх-прекаленото пушене.

Прозявам се тук, с преумора във погледа,
примирен, после заник че пак ще пладнувам,
придвижващ през пикселни друми пехотата,
подсъзнателно празни победи бленувам.

Преживящ ще бъда по обед, при плюскане,
пристигнал тъй късно, презиращ опашките,
предпочитащ да вземе, без помен полюшване,
предпоследната порция повехли кебапчета.

Превъзходен бих бил, ако правех нещата
по-планирано, правилно, плавно, премислено,
преследващ проблеми с похвални похвати,
предполагам, обаче, съм просто без принципи.

ПП: Пфу, проклети педали прецакаха предпазителите, преписвах пущината повторно по памет ...

Самоходната детска градина ...

2007-09-18T05:48:00.000-07:00

Мда, в някои отношения това съм аз. Но снимката е от престоя ми в истинската такава, на другата единствена оцеляла (или изобщо правена някога) приличам на смешник с националната носия-самоделка по Нова година, така че е с поверително ниво на секретност. Изразът е леко оксиморонен, но карай.

Та, на няколко пъти съм я показвал на други хора, ехидно подпитвайки могат ли да ме познаят на нея. Е, всеки път ме разочароват, отгатвайки. То всъщност къде ли е и затруднението - аз съм, естествено, най-готиното хлапе с най-асоциалното поведение :))

Освен туй още се муся така при силно слънце, един ден сигурно ще ми бъде адски забавно да наблюдавам същите мимики при евентуалното си потомство, стига гените ми да държат със зъби и нокти фронта при сблъсъка с тия на вражеския пол :)

Нали е Рождество Мое днес, топнал съм се в меланхолия и неблагозавидни сравнения с отдавна миналите дни. Снимките понякога могат да бъдат бич божи. Междувременно ме поздравяват с една песничка, лепвам я тук, да не загубя линка, че е време за беж вкъщи.

http://youtube.com/watch?v=c_Fv22D_wh4

Едит: Откога търсех името на тая изпълнителка, як подарък за рождения ден, ама очевидно на меланхолия ми върви, роклята на София ми напомни с десена си тази на Рая, една съученичка, точно в деня на завършването. Ама то като тръгне веднъж едно настроение, няма спиране. Пропускам обаче рефрена "тече, всичко тече", щото беше тема на един малко по-инакъв разговор днес :)

Рожден ден, ебаси :)

2007-09-17T22:38:00.000-07:00

Все идат изневиделица, ей затова ме дразнят. Викаш си: ае още малко, още малко, напрягаш мишци и стискаш зъби, и тъкмо примигнеш, за да махнеш досадната капчица пот от окото си, те - хоп! Кацват ти като конска муха на носа ...

Странна работа, преди седмица го очаквах, след седмица пак бих го очаквал, ама той точно днес да ме налази, хем с нищо не подсказа. Всичко е както винаги SNAFU - нахъхрих се със студен въздух при търчанката, къпах се на пожар, изтървах буса, забравих да поинтимнича с четката за зъби, а сега просто се чувствам задължен да се налюскам до ушите с кола, а от носа ми да потече шоколад. Освен това, нали съм карък, натресох се на последната кутия лимонови резенки в магазина, от които никой няма да види и трошичка, бия през ръцете, за сметка на туй до края на деня ще ми опадат половината зъби, а езикът ми ще се надърви като захарна пръчка.

Истината е, че не обичам купешки торти, най-много да се почувствам жалък при вида на увехналите търкалца и паралелепипедчета, дето се продават, освен това по правило имат странен привкус, а и мразя шаблонните изпълнения. От друга страна - нямам нито време, нито желание тепърва да приготвям своя, на всичкото отгоре фурната ми е прецакана и грее колкото китайски тостер след месец употреба. Значи, предстои да я стоваря насред кухнята с комбат-хватка, после ловко да я изкормя и да се препъвам половин седмица в жици и тенекии, преди да бъде я възкреся ефектно сред искри и облаци пушек. Идеята да ползвам услугите на майстор никак не ме вдига, понеже или ще трябва да влача проклетото желязо насам-натам, или ще трябва освен в него, да се препъвам и в майстори насред жилището си, което е просто немислима саможертва ...

Та така - честит ми рожден ден на мен, ставам на двадесет и осем, ако не се лъжа, тепърва предстои да свиквам с факта и да зубря новото познание, за да не провлачвам "ъъъ" секунда-две, преди да се сетя на колко съм.

Бета коваед ноник акво

2007-09-14T15:02:00.000-07:00

Брей, колко приятно е човек да изпитва благодарност към самия себе си, заради спестените собствени думи. Интересен принцип. Сега обаче няма да го спазя, директно публикувам, после лягам.

Днес беше хубав ден, получих добър урок, а следобеда подреждах дърва. Същевременно лош, защото доста пафках, а времето изтече между пръстите ми. Но тия минуси са ежедневни, докато плюсовете са редки и ценни.

Бих желал да напиша и трети ред, ей-така за удовлетворение на лепнещите ми очи. Три параграфа са хубаво нещо, изглеждат правилно. Увод, изложение, заключение? Може. И в поезията предпочитам трите строфи. А сега ще спя, това едва ли някого интересува, но самата мисъл за възглавката ме кара да мечтая. Тва е.

От плеърите към социологията

2007-08-11T05:37:00.000-07:00

Или Теория и практика на докарването на вода от девет дерета. Кой както го разбира.

Вчера купих джобен плеър. Creative Zen V Plus.
Не съм много очарован. Даже сутринта, когато в опитите си да напъхам вътре музика изтървах автобуса и после плащах за билет, ми идеше бая да насоля в пространен текст тоя продукт и "марковите" плеъри като цяло.
Ко да праиш, всеки се е юрнал да търгува "контент" и се стреми да направи живота на пиратите черен, пък ако ще покрай туй и клиентите му да се гърчат зарад малоумни хрумки и бариери.
Антивирусната писна заради засечен червей в инсталирания софтуер, ама си го турих чепа, щото иначе "бижуто" за двеста и кусур лева не би вършело повече работа от картоф със забучени в него слушалки.

Както и да е, няма да продължавам с ранта, щото усещам как набирам инерция, а преди малко четох при Енея за хорското възмущение от мрънкала кат мен.
Не, не съм гузния, дето бягал негонен, щото си е факт това, особено в личния ми дневник. Признавам, че трупането на негативизъм в публичното пространство не е нещо хубаво и трябва да се усеща човек, като вземе да прекалява.
Но доколкото не съм никак велик, ще взема да пообсъдя малко хората и техните мотиви. Или да направя опит за социо-психологически анализ. Кой както го разбира.

Дрън-дрън-дрън-дрън! - очевидното заключение е, че хората мрънкат поради невъзможността да решат някакъв проблем. А проблемите няма да се свършат нивга, докато свят светува, оттам и постоянното мрънкане. И това е очевидно, макар и да не е заключение, а наблюдение, поръсено с логика. Понеже що е то проблем, дори самото дефиниране на тоя термин е само по себе си проблематично, една предварително обречена поради своята необятност кауза.

И ако е нямало друга полза от предходния параграф, най-малкото успя да въведе що-годе плавно в текста думичката "необятност". Иначе би било проява на лош вкус да напиша от раз формулата:

Проблем + Необятност * Раздразнение = Мрън на квадрат

Пробвайки я в конкретния случай - какво, по дяволите, трябва да сторя, за да съм в състояние да ползвам нормално хубавкия си иначе плеър?! Може би да се изходя върху него в знак на протест и да постна видеото в Ютубе? Да пренапиша фирмуера? Да основа фирма за производство на плеъри? Да си купя китайски? Единствено последното е хем разумно, хем осъществимо. Но пък е като да си преместиш торент-тракера в Кот`д`ивоар, да си вдигнеш чукалата към Тибет или да пропушиш контрабандно гръцко Виктори, чакайки да те настигне неизбежната вълна, а междувременно и страдайки от други косвени кусури. Не решение, а бягство.

И най-нахъсаният вълкодав не би имал друга възможност, освен да джафка развилнелия се тиранозавър от разстояние. За предпочитане от километър, с мегафон. А най-добре по сателитна връзка. Все пак поне си излива агресията, нали, инак стават лоши неща. Примерно кучето психясва, почва да пише с урина по дърветата лозунги против рептилиите като цяло, тероризира по-слабите от него мастии и замерва с кокали жабите в близкото блато ...

Безсилието, този "Бог Мрън", протяга по едно хапче във всяка ръка. С едното постигаш смирение, примирение, или каквото и да е там съществително състояние на духа с корен "мир", носещо ти блажена усмивка и овчи поглед. Другото пък те кара да буйстваш в мрачен екстаз, кроейки планове за прокопаване на каменни стени с лъжица и прочие занимания, които ако не друго, поне ти носят усещане за цел и смисъл. Това не е малко, все пак.

Но споменатият бог не е индиец, съответно има само две ръце, на всичкото отгоре леви. И ако човек не го влекат даровете на ни една от тях, остава му само да обикаля наоколо и ... ами да мрънка, кво друго?

За неволята и страничните ефекти

2007-07-24T08:18:00.000-07:00

Седя си аз тука, изтървал буса за дома, щото съм завеян и в червата. Гледам интерфейс-компоненти за .NET, дразня се заради ненамереното и умувам за чий съм тръгнал да се правя на чамова свирка. Като за забавно - забавно е, ама никак не ми допада посоката, задето съм хукнал. С таквиз изпълнения се обричам да бъда аматьор форевър, колкото и да се старая.

Григор беше писал нещо за самоусещането, за това да си тежиш на мястото и да го знаеш. А аз какво - като ме нарече някой от околните "програмист" и получавам колики, като ме нарече "преводач" получавам гърчове, като ми каже "художник" и почвам да се давя. Е, поне третото ми е спестено през последните години. А толкоз ми се ще да се изтъпаня уверено и да заявя "аз съм еди-какъв си", вместо със зъби и нокти да опитвам да отбягна темата, дори насаме. Но не ми стиска, отчасти заради набиращата скорост невроза, отчасти заради отчаяното намотаване на предпазното въже, което в крайна сметка ще ме обеси.

Остава ми само да си мечтая. Как един ден просто преставам да идвам на работа, дърпам щепсела на компютъра у дома и се забивам нейде на майната си, преоткривайки моята собствената същност, да речем. За съжаление обаче съм твърде квадратен и веднага ме налазват помисли за неплатени сметки, проблеми със здравето, кофти храна и оставената ми без помощ майка. Да не говорим за котката, тя също иска грижи и също като мен не се кефи на идеята за паразити и боклуци. Толкоз по въпроса за светите отшелници.

Истината е, че няма накъде да бягам. Още повече терзае фактът, че това е нормално, животът е един вид постоянно усилие и преодоляване на пречки, да спреш е опасно. Дори сърцето ми, за което се сещам само когато приболи отвреме-навреме, тика кръв през вени, капиляри и ала-бала вече двадесет и седма година поред, ако и тук не ме лъже паметта.

Но не виждам да се оплаква, от своята работа поне. И в причината за това се крие цялата ми мъка - туптенето е смисълът, заради който то съществува!

Не е далак, нито черво, нито мозък, още по-малко пък опитва да играе тези роли. Никой не би го сбъркал с тях, дори на пръв поглед, пък ако ще и хабер да си няма от патоанатомия или сатанизъм. Даже най-изпадналият поет би признал веднага без бой, че да, туй нещо тласка кръв и несъмнено е цар в занаята. Как иначе, създадено е за това и само за това ...

Мечтая да бъда сърце.

Хубав цитат

2007-07-18T04:27:00.000-07:00

This is what love is: willing the good of another ...

Хъхъ

2007-07-13T05:53:00.000-07:00

Как беше приказката - човек каквото сам си направи, никой друг не може да му го направи. Та и аз така - забравил съм да включа в скрипта потребителското име на баш най-големия шеф, дето ще го ползва. Пък после що съм се бил чувствал неловко :))
Ми кво, случва се, човек прави пропуски, ама иди обяснявай.
Обещавам, че повече няма да се хиля на онова старо видео от майкрософтска презентация с BSOD в най-решителния момент. Влизам им в положението :))

Както и да е, уикендът вече налази и нищо не може да ми трогне доброто настроение, дано само мяцата да е ок, според майка има счупен крак. Аз лично мисля, че е само яко натъртена, но кой знае, ще видя дали да рискувам да я влача не ветеринар като се прибера.

Всеки казва - тури я в кашон. Все едно да кажат "Направи нагледна демонстрация как подводница изстрелва балистична ракета". Е, правил съм го. Ако има някакви сериозни повреди мяцата, тия карго-експерименти съвсем ще я довършат.

Cradle Of Filth ...

2007-07-12T11:30:00.000-07:00

... май не е най-подходящата музика за момента. По едно време си оправях мишката - рязане на кабеляци и прочие, сега е чистак-бърсак. Logitech, стабилна работа, само дето й дръпнах опашката прекалено силно снощи. За клавиатурата обаче единствената оправия е бунището. Видиш ли нещо с марката "Ednet", фъргай на земята и скачай отгоре, докато не са те излъгали до го купиш. Office1Superstore ги пробутват тия лайна...

Що ли пиша тва не знам. Котката само лежи, не ще да яде. Кво да кажа, криво ми е ...

...

2007-07-11T21:16:00.000-07:00

В пет часа тая сутрин котката ми падна от четвъртия етаж върху плочките долу. Може да ходи нормално, има кръв по муцунката, не знам откъде. Не мога да я занеса на ветеринар, има особен характер, борбата да я завлека дотам ще я съсипе, опасно е и да я упоявам с нещо. Ако някой има опит с паднали от десетина метра върху бетон котки, моля, нека коментира какво бих могъл да очаквам и с какво мога да й помогна. Оставил съм я да си почива на спокойствие, опасявам се обаче от вътрешни кръвоизливи и счупени ребра, не знам дали няма да се получат усложнения ...

Deutsch

2007-07-10T22:04:00.000-07:00

Тая вечер спах с кабели в ушите, под звуците на немска реч. Квач-квач-квач. Редовната сутрешна аларма едвам не ми втечни хрущялите :)

Не знам ко толкова не му харесват на тоя език, сигурно е от обичайната ксенофобия и масовата американизация. Като навремето с френския - дори тамошната интелЕгенция го шпрехала (парляла?) с повод и без повод, и считала своя за "конски". Или това прилагателно беше заради някакъв анекдот, не знам. Но си го бива езикът, има своето специфично очарование като всеки друг.

Обаче хич не знам отде да го подхвана. Ша шлайфаме произношението поне, да замазва недостатъците на активния речник. Като зяпна и закаканижа, все ме питат колко време съм странствал из Германия. Хъ, векове, ако отчитаме геймките. Все играя "шваба", щото им лепват милитаристични бонуси и хубавки танкове, а то къде е удоволствието, ако не рушнеш някой и друг съсед в опит да владееш света :)
Иначе дори не знам по колко вървят билетите в тая посока.

Трябва да тренирам носоглътката за р-то. Впрочем ето една червена точка за немския - не мога да понасям мазния звук, който доста английскоговорящи, особено дикторите, и още повече усърдните чужденци, произнасят на негово място. Но обожавам ирландската версия, да ти е кеф да слушаш :)

Обаче има нещо много особено в начина, по който говорят немците. Не става дума за произношението, а за тона, особено при мъжете. Има своя специфика, която не мога да характеризирам точно, появява се често при неформален разговор и нормална височина на гласа. Някакво такова приглушаване на гамата и подчертано провлачване. Готин звук.

Всъщност май го хващам номера, сега потренирах, основното е да говориш спокойно и отпуснато. Моят проблем обаче са нервите май, дори на български говоря прекалено "книжовно", когато съм напрегнат. Все ми се чудят, а всъщност няма нищо за чудене. Просто гипс :)

Кво сега, да гълтам транквиланти ли, ебати ...

Актуално-хейтърско

2007-07-10T05:13:00.000-07:00

Адски мразя да цъфна някъде пред нафукани началнически типове и да се опитвам да им обяснявам едва ли не защо съществувам изобщо, а те да проявяват презрително безразличие, гарнирано с чисто пренебрежение. Направо ми бърка в дроба. Предполагам, че им е нещо като интуитивно поведение на тия хора. Ориентират се по максимата "Мачкай, за да те уважават". Умирам си от яд, че не мога да го сторя това, мачкането :)

R.E.S.P.E.C.T.

Развалят ми настроението за поне час напред. Бива си ги, не може да се отрече ...

Хубаво ще е да си изработя контра-стратегия, че все ме хващат неподготвен и ми наливат масло в огъня на неврозата. Та после губя ценно време във фантазии, включващи споменатите типове и тежка фадрома в красив жълт цвят, например :)

Here we go again ...

2007-07-09T01:21:00.000-07:00

Засега проектът си върви като по вода, макар да е малко тъжно, че самата идея е да бъде с преходна натура и животът му ще продължи най-много няколко месеца. Пък и доизпипването на разните му там дреболийки вече ми е безинтересно, няма я тръпката.

Предстои работата по новия, а аз май не знам откъде да захвана, сигурно защото съм недоспал. Язък за изгубения сън - "300" се оказа боза и половина, може би защото предварително четох комикса, може би заради холивудските клишета и калпавата драматургия, а може би заради познаването на историята - човек трудно преглъща някои неща. Например назоваването на черното "бяло" ...

Пък и освен на програмист, предстои да се правя на преводач. Евентуално. Не че имам нещо против предизвикателствата, но просто съм обзет от паника. Немският ми е в окаяно положение, и въпреки че несъмнено ще го стегна през оставащите три седмици, отсега мога да планирам всичко, но ... чувствам се адски самотен.

Непознати хора, много хора, сериозни отговорности. Твърде необичайно за безгрижната ми интровертна натура. Някому това би прозвучало лигаво, но ми се ще да имах център, средоточие, здрава основа, която да ми дава ориентир. Крепост.

Някой, който да ми каже, че всичко ще бъде наред. И който знае какво говори. И комуто вярвам.

Ала, разбира се, не мога да разчитам друг да ми бърше психологическия задник, трябва ми повечко редовен сън и време да свикна с нещата :)

Та-дам ...

2007-07-05T02:46:00.000-07:00

Най-сетне всичко е готово, а аз бързам да се насладя на чувството от добре свършената работа, преди то да се е изпарило и в очите ми да останат само кусурите. Това винаги става рано или късно, дори в най-добрите семейства :)

Общо кодът само по частта за обработка, показана на картинката, стана около хиляда и няколкостотин реда, вероятно може да се оптимизира, но основната работа отиде по интерфейса, обуздаването на ексел и предвиждането на капани за евентуалните потребителски ходове, способни да омажат плавния ход на нещата. И предпазни мерки аз да не омажа техните неща, разбира се.

В последния момент замразих идеите за календар и разширена търсачка, но рано или късно ще трябва да се върна към тях, когато базата данни се натовари, засега обаче хич не ща да ги мисля, първо предстои цялото нещо да заработи безпроблемно.

Наистина е забавно човек да се занимава с такива неща, следващият проект трябва да бъде готов чак в началото на септември, но в промеждутъка влиза месец отпуска, която ще бъде жалко да пропилея в умуване точно над такива неща, пък и амбициите ми нарастнаха, чудя се дали да не задълбая в истинския VB, най-малкото ще направя пробна схватка с Access. Въпреки че ми изглежда много досаден на външен вид, но пък кой знае, като се позапозная с него ...

Защото все пак тая авантюра с VBA е детска игра, ще ми се да направя нещо самостоятелно, над което имам повече контрол. Може би мъничко и с ограничен размах, но което поне по дизайн и ползваемост да превъзхожда тромавия софтуер за нам-си-колко хиляди, въвеждан безуспешно от нам-си-колко години в централата ...

Нарцистични фантазии, но то какво друго истинско удоволствие съществува на света :)

Като споменах това - ако някой има излишно ЛСД за продан на разумни цени, да свирка :)))

Разни

2007-07-04T03:59:00.000-07:00

Малкият ми проект ще се внедрява утре, а аз края му не виждам, постоянно еволюира, все нещо не му достига. Не че не биха го приели и в къде-къде по-жалък вид, но щом аз не го харесвам, какво ме грее това? Може би е перфекционизъм, а може би просто глупост от моя страна. Калпавата работа просто ме разсипва отвсякъде, особено ако ме засяга лично. Примерно типовете, дето поставяха окачен таван миналата седмица, буквално си оставиха ръцете по него - виждам им отпечатъците от другия край на стаята, дано някоя лампа не ме тресне по главата един ден. И повредиха един куп неща. Като оставим настрани заплахата от падащи лампи, обаче, резултатите от труда им никак не ме засягат - нито съм ги канил, нито им плащам, нито обръщам внимание на обстановката по принцип. Въпреки че на тяхно място бих се срамувал да си покажа физиономията пред публика.

Та, като опряхме до имиджа, заради вглъбеността ми през последния месец сега куп народ мърмори и ме клепе зад гърба ми поради "занемарените служебни задължения" и това ме дразни. Не стига, че и без това имам проблеми с концентрацията, сега се прибавят и нервите от отношенията с околните, не мога просто да ги заеба, колкото и да ми се иска. Пък и не мога да ги виня с чисто сърце, че поставят своите приоритети на първо място, самият аз постъпвам така, ще ми се просто да се запилеят нанякъде, докато бъда готов да им обърна внимание, нали, например по дяволите.

Кофти положение - хем ми е дадена зелена светлина за действие, хем постоянно се препъвам с условности. От два стола - на земята. Вероятно и тази вечер ще остана да бича извънредно, заради едното спокойствие от липсата на хора наоколо, които да ми задават глупави въпроси, да ме прекъсват с искания и задачи, да вдигат шумотевица и въобще ...

След само час и половина ще бъда почти щастлив човек :)

Само да го нямаше тоя проклет нарцисизъм, заради който се влияя от мнението на околните, всичко би било наред, но светът никога не е съвършен. И може би трябва да си слагам спирачки на ентусиазма, но дори самата мисъл за това ми се струва смехотворна, какво удоволствие тогава бих могъл да изпитам изобщо от нещо?

Ще остане само сивата рутина и смътното желание да изтребвам околните с огнестрелно оръжие :))

Остава един час до края на работното време, споменатите околни вече се мотат безцелно и се чудят как по-скоро да заебат службата и да си щракат с пръсти пред ракията вкъщи, мога само да ги окуража наум с цветисти слова и да се върна към заниманията си, достатъчно се поразсеях с дращене :)

Пък ако случайно някой засегнат прочете това, да не се помайва, ами да хваща намека под мишница и тъдъм-тъдъм - да заминава по разписание накъдето трябва. А тук, другарю, с чука система за контрол и обработка ще се строи, хъ-хъ ...

И никви коментари да не виждам за това, че всички трудности произтичат от моята некадърност и неопитност, което, въпреки че може би е вярно, ми е и ще ми бъде болно място во веки веков, а с тоя надвиснал дедлайн само сдух ми трябва ... :/

Май последните два абзаца бяха леееко излишни, но то кой ли от останалите не е.

Уморен съм и ми се спи ...

Дрън-дрън-дрън

2007-07-01T22:34:00.000-07:00

Не че не откривам топлата вода за пореден път, но тъжната истина е, че не можеш да разчиташ на ничия благоразположеност и лоялност. А си си оставил безгрижно непокрит гърба, а си се оказал с хуй между бузите. Да здравствует параноята, солта на делата човешки :)

Помеждувпрочем

2007-06-29T02:11:00.000-07:00

Тъй и тъй съм отворил сергията, нека спомена, че бях за известно време на море, преди две седмици.
-
Не се удавих.
-
Не изгорях.
-
Не ме биха.
-
С това интересните моменти май се изчерпват.

Тревога!!!

2007-06-29T01:47:00.000-07:00

Кат реша да се правя на интересен, мога да съм голяма напаст. Конкретно в случая преследвам нищо неподозиращи хора из ловната си територия и им тикам грамадна кутия охладени шоколадови бонбони под носа, преди да са се окопитили. И преди лакомствата да са преминали спонтанно в четвъртото агрегатно състояние поради жегата.

А на тия, които не могат да ми паднат в ръчичките, предлагам да вземат най-близкото парче шоколад и да го излапат в моя чест, грехът им е простен.

Така и така всеки си търси повод да го стори, това с хищното гъчене на калории, възползвайте се от удобното извинение, че офертата изтича след има-няма 12 часа!

Да ви е сладко, лепкаво и жизнеутвърждаващо!

Впрочем, да отбележа странния факт, че всеки втори познат ме пита да не би случайно да съм се оженил. Кво да им отговоря - че единствения начин това да стане, е да издебна бедната девойка в гръб, за да не избяга, след което да я халосам с полузамразена бутилка кола по главата и ... така.

Което, разбира се, е практически неизпълнимо, понеже запасите ми от безалкохолно са вече на изчерпване. А ползването на друг тъп предмет от наличния ми арсенал е нежелателно, понеже стоманата си е стомана, а аз не си падам по некрофилията, хъ-хъ-хъ ...

Дай вече да се връщам към дебъгването, че се отплеснах.

Я!

2007-06-29T01:30:00.000-07:00

Бахти, днес май имам имен ден ...

Харипотърстване

2007-06-17T23:46:00.000-07:00

Последните седмица-две съм се потопил в човъркането на VBA и автоматизирането на ексел-документи. Не съм подозирал, че програмирането може да бъде толкова забавно. Е, то това не е съвсем истинско програмиране, по скоро прилича на карането на колело със спомагателни търкалца от двете страни, но принципите са същите. И ако се постарае човек, може да направи доста читави неща, почти като истински програми. Моделът ми на мислене не е много подходящ за мъдрене на сложни и елегантни алгоритми, но за сметка на това ми се удава що-годе да изпипвам неща, приятни за окото и удобни за употреба. Пък и на Девата само й дай да структурира и подрежда ...

Но думата ми беше за удоволствието от ниженето на магически заклинания, които, ако са изречени правилно, правят разни забавни неща да се случват! Процедури, извикващи други процедури, динамични променливи, логически цикли, постоянното търсене на начини за оптимизация на кода и заобикаляне на ограниченията ... просто кеф, че и на всичкото отгоре ти плащат, за да се забавляваш :)))

Иначе истински програмист от мен няма да излезе, то е ясно, математиката направо ми бърка в дроба, обаче друго нещо си е сглобяването на работещи виртуални машини от невидими чаркове, зъбни колелца и болтчета. Тромави, пуфтящи, блъскащи се в стените Франкенщайнчета, ала с малко въображение почти съумяваш да ги пипнеш. Понякога ми се ще да се бях родил през Викторианската епоха и да си играя с ковано желязо, нитове и светкавици :P

Хайде сега обратно към чертожната дъска ...

Дъ Фар Сайд Голдън Хитс

2007-05-22T22:16:00.000-07:00

Сбирам на поразия всичко от тоя тип, Гари Ларсън! :D

По торент-тракърите се намират тук-там електронни копия на сборниците му, но рядко, пък и не всички. Та, ето линк към един гигантски неколкомесечен форум-пост, където почти ежедневно вадят по нещичко.

За мен

2007-05-18T05:32:00.000-07:00

След БТК и Европа, вече и ФБР е за мен :)

Все пак контекстът беше малко по-инакъв, пък и не следя света на маркетинга, за да си вадя изводи, обаче посланията в стил "за теб" са май - хм - тенденциозни?

Може би в съвременното общество все повече се набляга на индивидуализма.
Вероятно защото светът вече не е разделен на два лагера, две враждуващи идеологии, и сега повече от всякога човек търси център за своя мироглед.

И го намира в себе си.

Прочутите слова на Кенеди "Не питай какво държавата може да направи за теб, а какво можеш ти да направиш за държавата" изглеждат малко остарели.

Особено покрай цялата тая опороченост на институциите напоследък. Не говоря за нещата тук, а изобщо. След като мобилизацията и еуфорията отминат, човек гледа по-трезво. Задава си въпроси от по-лично естество.

Сигурно затова и отхвърлиха оня проект за Европейска конституция, макар че така и не разбрах за какво иде реч в цялата работа.

И като ми се завъртя мисълта около изборна тематика - май идея си нямам за кого да гласувам идната неделя :(

Вероятно защото не мога нещо да схвана какво ще направи който и да е за мен. Толкова ли няма да каже някой нещо конкретно, извън обичайния за случая стил "паткореч"? Имам чувството, че нещата се движат по инерция, а всичко добро иде насила отвън. В този смисъл сигурно ще е беля работа изобщо да пратим вътрешни хора "там" :)

Не че обожавам да политиканствам, сигурно съм повлиян от четенето на новини в края на работния ден. Мисля си как ги ненавиждах шибаните новинарски емисии като малък, само чаках да почне филма след тях (ако ми разрешаха да го гледам :) Струва ми се, че пак ще ги възневидя в скоро време, отравят всяка искрица идеализъм, настроение, ентусиазъм, която може да възникне у мен. Хубаво, че бързо забравям. Обаче има нещо тотално сбъркано, след като въздействат по тоя начин. Може би причината е в чувството за хаос, липсата на видими позитивни резултати, това определено обезсърчава.

Сигурно при мнозинството хора е така. Лично аз хич не ща Европа да бъде за мен, на кого ли му дреме за това абстрактно понятие, искам просто поне веднъж да цъфнат на хоризонта типове, излъчващи позитивна енергия, вдъхващи позитивна енергия с действията си. Така де, все пак се предполага, че избираме елита си, бахти, не отиваме на пазара за картофи. Това ли са онези, по-добрите от мен?! Уж оня тест ме изкара кажи-речи на равна нога с дявола, а на моменти чувствам в себе си много по-висок морал от видимия техен. Вероятно просто са жалки.

Както и да е, отплеснах се, трябва да тръгвам. Все пак ще ида да перна на сляпо един вот за ГЕРБ, понеже да се гласува очевидно е нужно, а както каза един познат: "За кого, за турците ли?"

Но във всеки случай няма да е "за мен" :(

Добавка: Ако на някой му хрумне, че изпадам в банални, типично български оплаквания, нека прочете някоя и друга сериозна статия за положението в утвърдените демокрации по света, нещата никак не са розови. Аз се излъгах да се информирам, сега си искам обратно блаженото невежество :)

А след няколко часа имам планирана кино-вечер пред монитора с "Rise of Evil", който започва с един доста красноречив цитат.

Едно ...

2007-05-18T01:57:00.001-07:00

... кило шоколадов сладолед с карамел за обед! Какво друго му трябва на човека? Може би да почна отново да си чувствам лявата половина на лицето, хахаха :D

А иначе като помисля, че двойно по-къси порции се обозначават "За двама", направо ми става жал за горките безименни злояди хорица.

Кофти само, че проклетата кутия има твърде гадна повърхностна геометрия, ще идат няколко лъжици зян, не мога да си навра муцуната вътре за щателно близане :(

И да пращате картички и портокалов сок, ако се гътна от ангина, ей! :D

Лол, имам чувството, че ако се оригна сега, ще заскрежа монитора, кабелът на мишката ще се опъне като пръчка и клавиатурата ще даде на късо :))

Прозяв ...

2007-05-13T23:22:00.000-07:00

Нестле лъжат като дърти цигани, за нищо не става нес-кафето им, снощи уж гаврътнах две пълни лъжици, а заспах като пън пред монитора. Така и не схванах какво обясняват в проклетия туториал по флаш. Чух само нещо за зуум, чертане на овали, дрън-дрън-дрън и оттам нататък всичко ми се губи. Сутринта пак поех същата доза, а единствената причина, за да не се просна като талпа на пода и да захъркам е, че наоколо има висока концентрация на шефове. Щом кафето ми причинява това, не бива да припарвам до сънотворни, сигурно едно туничко хапченце ще ме прати в кома :(

Поне открих след много ровене източника на мистериозното забиване, което ми отрови живота през последните няколко дена. Работиш, работиш и изведнъж - БАМ - клавиатурата блокира, мониторът угасва, а дискът почва да цъка като хронометър. Обърнах всичко наопаки и прерових сума форуми, докато накрая открия какво става. Банална работа - последната версия 7.4 на ATi Catalyst се оказа виновник, забивал ми е нож в гърба през цялото време, докато флашвах биоси, променях настройки, дирех вируси, сканирах дискове, преинсталирах операционни системи, жонглирах с драйвъри и се чудех дали да не си хвърля рама през прозореца. Ама като почвах на чисто и нямах база за сравнение, иди отгатвай :(

В крайна сметка нищо не свърших заради тая глупост, дори не изпитвам облекчение от края, само ми е криво и ми се спи, а има за вършене сума отложени задачи. Яд ме е, че можех и по-рано да се оправя, но Законите на Мърфи май са неизбежни ...

Засега обаче се справям с имитирането на бодрост и ентусиазъм пред другите, дано само не се блъсна в някого, докато спя :))

Satan is my middle name! :)))

2007-05-10T21:55:00.000-07:00

Greed:	Very High
Gluttony:	High
Wrath:	Very High
Sloth:	High
Envy:	Very High
Lust:	Very High
Pride:	Very High

Discover Your Sins - Click Here

Бзът

2007-05-04T05:48:00.000-07:00

Вчера открих, че Джими Мейдънс си има блог. То сигурно никой не знае за кого говоря, затова да уточня, че е автор на сайта boring3D и вдъхновител на бая народ покрай него. Сега май работи в Dreamworks, правил е осветлението в "Шрек 2". Не че стана по-ясно, ама карай :)

Мисълта ми беше колко малък е станал светът покрай тия блогове и прочие. Докато търсех статии за него попаднах и на снимката му във Friendster или каквото там беше. Кретен и половина :D Ама от готините. Май хората се сближават все повече. Поне тези, които го искат. Това създава едно такова, топло чувство. Поливаш си марулята и мислиш за тучни слънчеви полета от квадратна трева на един клик разстояние.

Странно е някак. Да можеш да кажеш "здрасти" на напълно непознат човек от другия край на планетата. Едно време хората са бъхтели година и нещо път с камили и прочие, за да си купят копринени гащи, а сега ... Интересно, дали не губим нещо от цялата тая работа, всичките тия пустини, морета и прашни пътища са си там, а не мога да ги усетя. Имаше един фантастичен разказ за бъдещето и теле-порталите ... то всъщност май доста такива има. Където пътят до Китай е по-кратък от разходка до отсрещната страна на улицата. Или пък поредицата на Зан за Междузвездните войни с разните му там шматкания из галактиката за броени дни.

Пу, няма място за мистерии в такъв свят, а :(

Май затова толкоз народ залита по фентъзитата, друго си е там.

Мхм

2007-05-04T03:10:00.000-07:00

Трябва да се ограничавам в яденето вече, трябва и да спра да пуша.
Но сега хлъцвам доволно на пълен стомах и палвам фас.
Все пак живеем зарад тия дребни моменти на щастие ...

Гррр

2007-05-03T02:26:00.000-07:00

Това с компютъра стана дълга и широка работата, засега имам само кутия (и то компромисна), захранване (него поне го ползвам) и твърд диск, който мога само да си го бия в главата, щото чака новото дъно. Охладителят го нямало на пазара в момента, паметите били изчерпани и прочие ... Бе аз подозирах, че много хубаво не е на хубаво и ще ми се наложи да правя компромис след компромис или да остана с пръст в устата. Така че не съм изненадан, съвсем не, никак даже не съм разочарован, още по-малко пък фрустриран, тц, няма начин ...

Мразя да пазарувам, това казвал ли съм го и преди? Щото много дежа-вюта ми се насъбраха :(

Обичам миризма на изгорено в таз тъй ранна утрин ...

2007-05-02T22:06:00.000-07:00

Тая сутрин станах в два часа, по тъмно, воден от някакво шесто чувство, включих модема и хоп - вече си имам достъп до Интернет. 128 KB/s. Направо се родих. А след това порових насам-натам, дръпнах едно кратичко порно за разнообразие, инсталирах разни неща, информирах се ... Интересно как за няколко години така съм се оплел в Мрежата, че я считам вече за жизнена необходимост. Сериозно, като оставим настрана разните забавни занимания, знанието е сила (а 3 х з рулз). Довечера се захващаме за сериозна работа.

Междувременно се рових из кабеляците на кухненската печка, фиксирах едно постоянно падащо копче и открих как четвърт от голямата нагревателна плоча е станала на парчета, а друга четвърт буквално се е разпрашила. Тъпо, сменях я вече веднъж в рамките на последната година. Колко досадно е, че в най-активната за мен част от денонощието няма работещ магазин за части. Но отдавна съм свикнал с факта, че светът не реагира подобаващо на моята спонтанност, така че това е ок :)

Дано само не забравя да купя нова плоча на връщане от работа, затова и го пиша тук, как беше - повторението е враг на забвението, или майка на каквото там беше. Което ми напомня навреме, че трябва да се обадя на моята майка да не включва големия котлон, понеже съм му откачил жиците :)

Бръм-бръм-кац

2007-04-25T02:52:00.000-07:00

Май най-сетне спрях на оптималната компютърна конфигурация. То си има хас, сума време мина в ровене и четене. Всички чаркове ще бъдат взети от един търговец и на практика ще имам пълноценна машина, само без монитор и оптично устройство. Така ще разполагам с два компютъра, които да използвам за различни цели. Добро решение, откъдето и да го погледнеш, така или иначе се налага ъпгрейд на почти всичко, просто добавих една кутия и реших да се ръсна за твърд диск по-рано от планираното. А идеята да продам някому старата си вярна машинка за жълти стотинки е меко казано смехотворна.

Единственият проблем обаче стават парите. Охладителят струва повече от един редови процесор, а захранването - колкото дънна платка. Двата гигабайта памет качват още толкова отгоре, въпреки че заложих на по-евтини модули, стабилност и обем преди всичко. Единствено хардът ми е като мехлем на душата, понеже 300 GB Seagate Barracuda за под 80 долара не съм и сънувал допреди две години.

Видеокарта в началото няма да има, така и така вграденото иде фрий. Пък и липсата й ми вдъхва някакво едно такова чувство на сериозност и професионализъм :) Бачкаме тука, не се шегуваме. Това си е всъщност доста як пиар-аргумент за пред майка, която се очаква да ми трие сол на главата поне половин година занапред. "Кви игри, ма, мамо, туй чудо не може да подкара Doom3 дори на минимални настройки, аз таковата, инвестирам в светло бъдеще тука, за какъв ме мислиш!" :) Е ... друг е въпросът, че си падам по друг тип игрици и ще трябва да ме връзват с колани за леглото, за да не отпукам поне една двуседмична Civ4 фиеста :))

Остави туй, ами и призракът на Europa Universalis 3 витае из континента ... Ще ми е нужен май и ъпгрейд на топките за повечко мъжество и държеливост срещу силите на мрака :))

Та, когато всичко бъде взето и работещо, и купонът премине, ще метна тук едно обстойно изложение на чарколяците, понеже наистина ги намирам за перфектни по съотношение между цена и качество. Ако мине без фойерверки, ще ги препоръчам горещо. Иначе в 3dbg.com някакъв тип бълнуваше за бюджет от порядъка на 10 бона. Което си е направо глупаво разхищение за единична машина, ама карай, дай Боже всекиму.

Както бях споменал преди - обожавам да нямам избор. Колебанията останаха в миналото, сега предстои само да видя колко грешни пари ще хвръкнат заради проклетото ДДС. Може би злобея, понеже нямам достатъчно пипе и предприемачески дух, за да го точа и аз от бюджета, но определено би ме разведрила новина за трагично загинал народен представител. Сериозно. Щом ще ми облагат яко всеки залък, поне да компенсират с подобаващо кървави зрелища :)

"Quadro"

2007-04-21T08:27:00.000-07:00

Подлъгах се по думичката "Quadro" в ей тоя чипсет NVIDIA Quadro NVS 210S , като реших, че става въпрос за известните им видеокарти с идентично име. Всъщност това си е 6150, но с намалена честота до 425 MHz за гарантиране на стабилност. Блах. Информацията за истинското състояние на нещата е доста оскъдна, особено в официалния сайт, а все пак дъната на тази основа си ги бива, затова и поствам разяснения и тестове, каквито не намерих в бг-пространството или по-известните (за мен) места:

http://www.ixbt.com/mainboard/nvidia-geforce-6100-6150.shtml

http://en.wikipedia.org/wiki/Quadro

Вероятно ще взема ASUS M2NPV-VM следващата седмица. Лично мен ме касае наличието на вградено видео и 2 PATA конектора. Видеокартите по принцип са с малки злобни вентилаторчета, които се траят при екшън-геймки или слушалки в ушите, ама никак не допринасят за творческа атмосфера или спокоен сън. Освен това възможностите им изкушават детето в мен. Пък и в крайна сметка това не е належаща инвестиция за момента, предпочитам да взема стабилен и възможно най-тих захранващ блок. Понеже лепвам тоя пост в по-публично пространство, бих се зарадвал ако някой случайно го мерне и ми препоръча такъв, понеже все по-малко вярвам на хвалбите на производителите :)

Олелемайкомила!!!

2007-04-21T06:01:00.000-07:00

Заеби Варна, заеби морето, заеби междуличностните конфликти !

Щото Скокльо се натресе на ебахти яката дънна платка мечта, на която като перла в короната ще се мъдри двуядрен Атлон още следващата седмица! Ако не се разсъхне работата, да стискам палци!

Направо си глътнах фаса от хлъцки, като видях че Лидъртек я имат в ценовата листа, и струва само 86 долара! Разполага с всичко, за което мрънках миналата седмица, че и отгоре. Господ ми е втори братовчед!

А за още 119 ще ръгна процесор, който ще пердаши 3д-то почти като Core2duo, струващ 200% повече.

Джийковските ми години минаха отдавна, ала тоя полу-уикенд ще ме тормозят мокри сънища ...

Обожавам да нямам избор :)))

Едит: Пфуй, проклетията не се оказа онова, за което я считах, най-мразя заигравания с търговските марки от страна на производителя, още една причина човек винаги да рови до дупка, преди да се ентусиазира преждевременно :(

Me hates Nvidia!

Бла ...

2007-04-20T03:37:00.000-07:00

Няма да се ходи тоя уикенд във Варна.

Щото ме изненадаха с новината, че утрешният ден щял да бъде работен.

На мен още вчера преди лягане ми се сгърчи стомахът от мисълта, че май имаше някаква такава смътна вероятност, ама ... добре де, не се обадих никому с надеждата, че ще забравят да ми напомнят и ще си имам оправдание за липсата :)

Сега обаче е късно, чувствам се като подсъдим в американски трилър, на когото са му връчили с подъл номер призовката и вече няма накъде.

Бих могъл да си измрънкам свободен ден, обаче тук така са ми набрали заради хаотичните изпълнения през последния месец, че ще бъде неразумно да се правя на ударен. Не че ми липсва талант в това отношение, де :)

Довечера ще се натряскам.

Но това е само пожелание, защото имам да върша работа в градината чак до 10.

Междувременно един човек, на когото държа, ми каза хладно "сбогом", друг един още не го е сторил, обаче подозирам, че смята думите изобщо за излишни ...

Е, какво да правиш, има и такива моменти в живота.
Поне от ежедневните обеднопочивкови търчанета формата ми се възвръща и ако кажа, че се чувствам зле, бих излъгал. Не че нямам талант и в това отношение, де :)

Мисли на гладен стомах

2007-04-19T21:30:00.000-07:00

Гледам си пощата в мейл.бг - за три месеца са се събрали към 800 "писма" плюс двеста спама. Тоест хиляда спама.

Между чисто безсмислените такива и предложенията как да си удължа пениса, еякулацията и да си направя топките квадратни, има и много от финансово естество. Предлагат ми заеми, одобряват уж поискани от мен заеми, пращат ми хипер-поверителна борсова информация - многообещаващи полета за инвестиции, раздвижвания на пазара, нови компании, изгодни акции ...

Което ме накара да си спомня един филм, "Уолстрийт", отпреди 20 години, като гледам сега в IMDB. С Майкъл Дъглас и Чарли Шийн.

Какво ли би било, ако се занимавах с нещо такова? Да разгръщам час по час вестници, бюлетини, да сбирам информация, да изследвам пазара, да погаждам мръсни номера, да поемам рискове и да сключвам изгодни сделки. Със сигурност щеше да е интересно и забавно.

Както би било интересно и забавно да бъда водолаз, пилот, политик, тибетски монах, корабостроителен инженер, метеоролог, алпинист, рок-музикант или хирург. Само част от стотиците поприща, в които би могъл да се изяви човек и до които, разбира се, никога няма да се докосна.

Въпросът е дали трябва да съжалявам за това. Че не мога да опитам от всичко. Животът е ограничен, ресурсите на човешкото ми битие са ограничени и с всяка изминала секунда и всеки избор, който правя, те намаляват неизбежно.

Сякаш се намирам на някаква огромна маса с безброй апетитни ястия, а стомахът ми е само един. Искам да го напълня с парченца благоуханно печено оттук, с екзотичен плод оттам и се облизвам при мисълта за тортата, която стои малко по-нататък. Очите ми шарят по всичките тези изкушения, искам да си взема по малко от всичко, всяка следваща чиния изглежда по-привлекателна от тази, която имам пред себе си. Почвам да се нервирам и да ставам нерешителен, а времето си тече и в крайна сметка всичко ще бъде раздигнато изпод носа ми.

Иронията е, че дори филия филия хляб, едно пилешко бутче и чаша бира биха ме заситили. Стига да се съсредоточа върху тях и да ги изям с апетит, наслаждавайки се на вкуса им, вместо да дъвча отсъстващо с мисълта "какво би било, ако".

Das Glueck ist immer da, wo du nicht bist - Щастието е винаги там, където ти не си. Както се бъзика Фарин Урлауб. И не знам дали е крехко като порцелан, обаче е непрепоръчително да го преследваш с разтреперани от лакомия пръсти.

Сигурно защото е вътрешно състояние на ситост, независимо от ястието, което е спомогнало за него. А след като се навечеряш умерено, можеш да отидеш да се занимаваш с по-важни неща. Примерно да потанцуваш.

Май не ме бива много в метафорите, ама се сещате какво искам да кажа :)

Йай !

2007-04-19T02:04:00.000-07:00

Я да видим сега ...

Ще ходя през уикенда на гости във Варна!

И ще ми показват забележителности! И делфини, и октоподи, и незамразени риби ...

И ще се топна с кеф в морето, като бисквита в мляко!

Е ... може би ще е студено. Пък и не гарантирам, че няма да почна да се давя.

Но пък ще има кой да ме спасява!

Освен туй следващата седмица ще ходя на гости в Стара Загора, ще си пусна бахти якия нет вкъщи (поне така обещават по рекламите) и ще си сглобя суперкомпютър!

А, да, и най-накрая набарах буги-смайлито и сега злоупотребявам с него на поразия ...

2007-04-19T01:54:00.000-07:00

Бля, май съм твърде прилепчив на моменти, като гумен паяк-играчка с парче тиксо на корема ...

Поне блоггер благоволи да почне да приема картинките ми.

Луднал съм по смайлитата ...

Ама адски контраст се получава между тях и умислената ми физиономия встрани. Добре бе, кво да направя, не съм фотогеничен, особено като се хиля. Ако някой протестира, може да придърпа таск-мениджъра върху моя светъл лик :)

Едно за отскок

2007-04-17T06:21:00.000-07:00

Предлагай, за да ти бъде дадено в замяна друго,
което искаш страстно и си мислиш, че цениш,
ала напрягайки се в роля, теб чужда до полуда,
погубваш себе си и в крайна сметка със почуда
разбираш, че с празни шепи в нищото стоиш.
-
Пожертвай, за да измолиш благосклонност свише,
необходима за поредното ти тленно оцеляване,
макар дълбоко в теб потиснати въздишки
да шепнат, че занапред чужд въздух дишаш
и ще платиш за даровете си прескъпо някога.
-
Променяй, за да се впишеш в рамки нечии,
раздирай, прекроявай и кърпи лицето свое,
окайвай белите конци, несръчните си шевове,
и мъничка утеха в крайна сметка ще е,
че можеш да наричаш някое момиче "твое".

Глупости разни

2007-04-17T03:51:00.000-07:00

Върша си аз тука работата, бутоните правят трак-трак, писалката скръц-скръц, а мишката плъз-плъз, и си мисля за разни работи. Примерно защо съм толкова спонтанно ненаситен. Ето, чакам един човек да цъфне в чата и ако кажа, че през пет минути хвърлям поглед дали е там, ще излъжа. Щото интервалът е средно три минути.

Предполагам би трябвало да се съсредоточа и абстрахирам от хаотичните си желания, обаче детето в мен се е ентусиазирало до степен на гражданско неподчинение, тропа с крак и настоява, че е в правото си да получи всичко, сега. Въпрос на задоволяване на възникнала жизненоважна потребност, всичко останало се превръща във фонов шум. Каквито и доводи да му излагаш, убеждението е мисия невъзможна, за него логиката е отвлечено понятие без съдържание и практическа стойност.

Eyes on the target.

Това, децата, са голяма беля :)

Сещам се за един известен пример относно глазурата на тортата, който илюстрираше необходимостта от умението да отлагаш удоволствието за подходящия момент или поне да го разпределяш на порции. Сега сигурно някой би предположил, че винаги насмитам първо глазурата. Обаче ще сгреши. Понеже съм максималист - излапвам цялата торта на големи хапки и незабавно питам за още :)

"Ако ще е гарга, да е рошава!" - това мога да си го татуирам един ден на подходящо място, стига да намеря няколкостотин долара за най-якия художник, рисуващ най-яките рошави гарги. Така де, това чудо ще го отнеса чак в гроба, не е шега работа. Пък ако не намеря пари или художник, чиито глава и жизнена практика бъкат от гарги, май ще си я направя сам. Както се казва - "На вълка затуй му е вратът без татуировки, щото си върши сам работата" :)

Но може и да греша, понеже не съм виждал гладко избръснат вълк. Но ако някой ден ме ухапе върколак, хубаво ще е да проверя на лунна светлина тази теория пред огледалото, с флакон пяна в едната лапа и ... де да знам, може би ъглошлайф в другата.

Такива ми ти работи.

Herr Mischelov von Puhenzolern I

2007-04-16T00:58:00.000-07:00

Рицарят на огледалната паничка.

И все пак винаги съм се чудел какво ще стори, ако наистина хване мишка. Изчезналият Медунчо не би мирясал, докато не я направи на парчета, ръмжейки и съскайки за дузина, ама тоя калпазан по-скоро ще я изучава любопитно с вдигната вежда, ще й мърка благоразположено, ще опита да се отърка в нея, след което ще я зареже да си мишкува по живо по здраво и ще хукне по петите ми. Което е любимото му занимание, отстъпващо единствено на удоволствието да ме препъва на всяка крачка в опит да ме накара да го взема на ръце и чеша по корема.

Все пак това е само предположение. Засега, въпреки липсата на читава майка (не върви някак да лазя на четири крака с гризач между зъбите), инстинктите му си казват думата и Мишелов постепенно се превръща в пълноценен млад котак. Притеснява ме обаче прекаленото му дружелюбие, но може просто характерът му да е такъв. Пък и може липсата на склонност към ловуване да е за добро, щото доколкото чувам, останалите махленски котки постоянно се прецакват с натровени плъхове.

Поне умее да се ближе, да се чеше, да мяука, да се катери по дървета и да разкъсва парчета месо, като ги затиска с лапа. А, също така умее да рови и да заравя, както и да дебне плячка. За последното не съм много сигурен, но съм ги гледал как играят с брат му. Липсва му техника само. Вероятно Мациписия дьо ла Хапалник би му показала някоя и друга хватка, тя има диплома за прехващане на лястовички в полет дори, но получава сърдечна аритмия и истерични пристъпи, ако непознато същество, по-голямо от пиле, цъфне в пределите на дома ни. По-плашлива котка от нея не съм срещал.

А Мишелов умее и да ръчка с лапата по типично котешки маниер, както и да рита със задните крака. Също и да се качва по гладки железобетонни улични стълбове, щом го залае пинчер. Това последното не бих го повярвал, ако не бях свидетел. И двата пъти. Като кълбовидна мълния е, само че по-пухкава.

За друг необходим талант не се сещам. Единствено май не умее да се ежи и зъби, трябва да поработим в тая насока. Все пак не е фатално - сигурно предпочита да респектира с осанка, хладнокръвие и мощни ноктести лапи. И накрая - с нетърпение очаквам момента, в който ще започне да сваля дългоопашати мацки с прочувствени сонати на лунна светлина - тогава ще бъда най-сетне спокоен за него :)

Тук трябваше да има още снимки, ама тоя (цензуриран) Блогър очевидно ги приема на час по лъжичка. Или е алергичен към котки.

Храбрият градинар :)

2007-04-13T05:31:00.000-07:00

Зарад тая моя склонност все да хрупам и дъвча, май няма скоро да се видя по кориците на някое лайфстайл списание. И слънчеви очила ми трябват, иначе като настане лято повсеместно, ще трябва да щъкам наоколо с бял бастун и куче. А кучетата са нездравословни за котките, като нищо ще докарат инфаркт на добрата стара Мациписия дьо ла Хапалник ...

Пробвах да си нарисувам черни очила с майкрософтския пейнт, ама типовете от Блогър май вече са запразнили и не мога да кача картинката. Така че остава за друг път.

Хм

2007-04-13T01:17:00.000-07:00

Въз основа на директивите, спуснати ми в последно време от г-н Благоприличие, ще се опитам занапред тук да пиша или хубави неща, или нищо. Така че засега - нищо :)

Мeждувременно мрете от скука, топлинни удари и пренадишване с чист въздух :P

(опаля ...)

2007-04-12T05:16:00.000-07:00

Долавям отдалеч някакво радио да свири една песен отпреди няколко години. И си мисля как тези мелодии винаги ме карат да се чувствам добре. Може би е носталгия. А може би човек вижда нещата по-добре и по-смислено, ако е на достатъчно разстояние от тях. Дразнещите подробности изчезват и остава само хубавото. Един вид птичи поглед :)

Тотолититатаризъм :)

2007-04-10T23:41:00.000-07:00

Кажи-речи туй са ми политическите схващания към момента. Аха-аха да кацна на каската на Дарт Вейдър, ама засега съм на топло под мишницата на Йоан-Павел ІІ. Поне има надежда за спасение на душата ми, не е като без хич :)

Ама жалко, че в това положение не върви някак да си създам лична преторианска гвардия от сочни амазонки с имплантирана броня, картечни пистолети, кръвожадни наклонности и безгранична лоялност ... ех. Ще се преживее някак :)

You are a
Social Conservative
(35% permissive)

and an...
Economic Liberal
(33% permissive)

You are best described as a:

Totalitarian

Link: The Politics Test on Ok Cupid
Also: The OkCupid Dating Persona Test

Ахъм!

2007-04-10T21:57:00.000-07:00

Радуй ся, народе! И не се срами да ме наречеш късметлия, патаму что бай Атлон е жив и здрав. Само радеонът е изплющял, ама то се очакваше да го стори рано или късно, тая каръшка видеокарта. Сега се върнах обратно към невинността, както препоръчват Енигма, тоест към древното Вуду Банши. Колко хубаво е човек да има стари чаркове подръка. Едно време, когато врабчетата са били орли, котараците - лъвове, а педерастите - магьосници, хората са знаели как да правят читави платки. Обаче ноу мор видеоигри за мен, освен ако не ме налегне носталгия по Куейк 3 или не ми устискат топките да се пазя далеч от грандоманските двуизмерни изкушения на Парадокс. Новото захранване, дето го заех от работата, си работи чудесно, само дето ме изтормози за около четвърт час, докато разбера откъде иде едно такова супер-подозрително и мистериозно тракане. Оказа се, че нишка от силиконово лепило е провиснала и перките на вентилатора я бръскат нон-стоп. Както се вика в такива случаи - хубава работа, ама китайска. Освен това в бързането да сръбна купа млекце и да хвана буса, забравих да взема бурканчето термопроводяща паста и да я върна на сисадмина. Ще ми отреже главата от кръста нагоре. Хубава работа, ама петровска ...

Съмнения до съмване

2007-04-10T07:33:00.000-07:00

Криво ми е и съм целият схванат, а за какво друго е тоз блог, освен да тормози хората с подобни излияния :)

Главата ми бучи от спецификации, съкращения, цени - хвърлил съм всички сили в издирването на оптималната машина. Засега постигнам единствено очесмъдение. И клепко-щипновение. И не ставам и за парцал в момента, две мисли на кръст не мога вържа. Звучи глупаво в множествено число тая дума. Вързана с туй бройно, тоест. Както и да е ...

Та за издирването, значи. Аз знам, че ще преровя планини от информация, ще преплувам океани от колебание, ще прелетя небеса от незнамсиквоси и накрая пак ще съм принуден на компромис и пак ще ме е яд. Свикнал съм. Има една такава думичка - фрустрация, която ми гложди душицата още отпреди да й науча името в десети клас, в незнаен час по психология.

По-прозорливи люде от мен са рекли, че виновен е изборът, самото му наличие обуславя появата на колебания относно правилността. Имаш един път - пей сърце. Имаш два - пак добре, или ще е врат или шия. Ама ако имаш петдесет? Като единият е кален, другият заледен, на третия има сгазено куче ... Четвъртият вариант пък може да е ок, но разполага само с един ATA порт, на който имаш да връзваш диск и записвачка :) Такива ми ти работи.

Пуста капризи, а? Обаче са неизбежни, когато човек разполага с ограничени ресурси и няма право на грешка. Затова и приемам като лично оскърбление факта, че всеки избор има своите недостатъци. И не говоря само за разните му там платки и чипове, а за всичко на тоя свят. Може би трябва да придобия умението да се влюбвам в предметите като в хора и да милвам замечтано кусурите им. Или пък да престана да гледам на хората като на предмети и да хвана кофата с розова боя. И чувала с милувки и ласкателства. Сигурно и двете неща са следствие на една и съща умствена нагласа.

Защото и в двата случая има опасност от прекалено взиране в подробностите да изпусна цялото. В единия ще се цупя без компютър, а в другия ще се цупя ... ами ... сам :(

Лоша работа. Дай да свършвам с глупостите и да търся по-усърдно дънна платка, че поне решението на първия проблем се преглъща къде по-лесно и без драми. А иначе и задникът и ръцете ми хванаха мазоли от седения, колебания и съмнения :))

Атлон алангле ...

2007-04-10T01:05:00.000-07:00

Три дни без компютър са си интересно преживяване. Изненадващо, не ми се вкисна настроението, човек може да прави сума неща така или иначе. Обаче така и не разбрах какво точно стана, днес ще взема назаем малко контактна паста и едно резервно захранване, дано не е фатално. Кутията ухаеше любопитно, обаче процесорът май е здрав, поне външно. Пък и навреме дръпнах щепсела, макар че може да съм закъснял с няколко секунди, докато стопля какво става. Има нежен люляков оттенък на повърхността, но може и така да си е бил поначало, кой ти знае. В противен случай ме очаква яко ръсене за нов плюс дъно, че и захранване, вероятно и памет, кутия дори. Ух! Аз обмислях ъпгрейд така или иначе, моментът е подходящ, ама се надявах да запазя и старата машина като резервна или спомагателен нод. Ала да се ръся излишно за древен процесор - мерси. Досадна работа.

Воистина?

2007-04-04T23:27:00.000-07:00

Тая година пак ще боядисвам яйца, ще ги троша и ям с козунак, ще викам "Христос возкресе" и прочие, но за пръв път ще го правя с ясното съзнание, че всъщност лицемернича. Понеже, дай да си говорим сериозно, аз не съм християнин. Нито пък познавам християни. Дори не съм сигурен дали изобщо съм срещал християнин през живота си. А сега де ...

Момент, веднъж говорих със свещеник. Бях ученик, тийнейджър го кажи, и не виждах по далеч от носа си, затова и отидох да се правя на интересен, спорейки по въпросите на религията. Тоест за дреболии като сътворението на земята, човека и прочие. Понеже Библията, честно казано, е пълна с глупости от научна гледна точка и човек просто не може да се сдържи. Въпросът е обаче дали вярата в буквалната истинност на някакво си там писание прави човек християнин. Всъщност не съм сигурен дали и свещеникът беше такъв, от собствените си думи не чух неговите ...

Интересно, дали сред свещениците има истински християни? Колко ли са те, ако ги има? И какво ли ги прави такива? Вярата си е вяра, съмненията - съмнения, но първите последователи на Исус са били привлечени за каузата му посредством чудеса. Като се замисли човек, чудесата стоят в основата на всяка религия. Те създават и поддържат жива вярата в Бога. Те са доказателствата.

Късогледите атеисти смятат, че всички религиозни люде са глупаци, а вярата им - безпочвена. Но не е така, хора сме и умовете ни функционират по един и същи начин. Ако оставим настрана подробностите, всяко чудо си е своего рода резултат от експеримент, потвърждаващ теорията за нечия божествена същност. Скоро ще празнуваме по повод най-известния такъв в "нашата" религия. Дали се е случил наистина? Дали обстоятелствата не са преиначени? Кой ти знае ...

За съжаление обаче аз не съм бил там. За мен "приятелят на един мой приятел му казал" не е авторитетен извор на причини за вяра. Много хора се обръщат към религията след ужасен инцидент, по време на който са преживели своето лично Чудо. Не съм засега сред тях, за щастие. Но докато по някакъв начин не получа доказателство, не бих могъл да бъда истински вярващ. Нормално е и не е просто просто проява на арогантност. В едно обаче вярвам - божествените пътища са наистина неведоми, така и би трябвало да бъде, макар че тази фраза е изтъркана от векове злоупотреби. Търпеливо ще чакам определеното за мен истинско Чудо, не е болка за умиране. Но докато то не се случи, ще се въздържам от религиозни самоопределения. Така де, не мисля, че съществува вяра на света, в която лицемерието да е на почит.

А междувременно май ще е най-точно да се назовавам мистик, ако някой толкова държи на етикетите. Пък козунаците и писаните яйца си ги харесвам по принцип :)

2007-04-04T04:05:00.000-07:00

Не ми се случва често да зарязвам започната книга, ама в тоя случай ще го сторя. Не знам как се справя Саймън Грийн като цяло, обаче "Адският свят" е тотално зле. Ако някому хрумне да си отделя от времето и парите за тая книга, по-добре да иде на кино и да гледа "Хрониките на Ридик", примерно. Екшънът и специалните ефекти поне биха компенсирали дупките в сюжета и реалията, които за писмен текст са недопустими, особено в такова количество.

На мен започна да ми присветва червената лампичка поради смътни признаци в уж сравнително доброто начало. Обаче онова, което се яви предвестник на цунамито от разочарование, беше нещо съвсем простичко: вечеря от протеинови кубчета и дестилирана вода. Дестилирана вода, ебати! Добре, ще преглътна липсата на каквито и да било енергийни съставки, витаминчета, минералчета, ама проблемът е, че тия типове би следвало да се натръшкат от диария преди да са напуснали "масата"! Може да изглежда незначително на пръв поглед, обаче това е официална дажба на екипажа от шестима, отговорни за проучването и колонизирането на цяла планета. Вероятно ходят с памперси, а вместо уши имат панели от слънчеви батерии ?

Хубаво де, не очаквам авторът да бъде перфекционист и всезнайко, ама то като се почна ... Искаше ми се да опиша някои от алогичните глупости тук и дори се заех да го сторя, ама след това осъзнах, че няма смисъл. С няколко думи не може да се създаде впечатление, пък и едва ли си струва. Като че ли съм тръгнал официално ревю да правя. Пази боже.

Но ще добавя, че и преводачът се е издънил сериозно на много места. И не, не съм чел оригинала (пази боже отново), просто се забелязва как човекът не е мислил, ама хич, като превежда. От любопитство потърсих цената на книгата в гугъл, не намерих нищо. Но пък мернах как някой го хвали, че и два пъти го бил прочел дори. Е, нищо чудно, че мнението му фигурира във форума на сайт със звучното име teenproblem.net :)

2007-04-04T00:42:00.000-07:00

Изникна спомен. За кучило от малки кутрета до усамотеното караулно в планината. Сержантът вдига ловната си пушка и сачмите ги помитат, разравяйки сухата пръст наоколо. Говори за умираща риба и разплакано момиче, драскащо стихове, докато вълничките мокрят полата й. Повдигам рамене безучастно. След час или половин отиваме да ги видим с един другар, някои все още мърдат. Разкъсана плът, разпилени вътрешности, какво да им гледаш. Агония тук-там. Но и днес ме гложди мисълта, че трябваше да поискам втори залп. Колко струва патронът ти, господин сержант? За да довършим онова, което сме почнали.

Колко лева трябваше да се откъснат от сърцето ми, за да отидат за добро дело, вместо за цигари и евтини шоколадови вафли? И може би не биваше да отклонявам предложението му, а да стрелям сам. За да докажа какво, че не съм като твоята ревла с мокър задник? Или може би да задоволя перверзната жажда за кръв и власт над живота, обхващаща всеки от нас понякога. И все пак започнатите неща бива да се завършват, особено когато пътят е предначертан. Може би тази именно нерешителност, една от многото, ме гони до днес.

Не си спомням какво направихме с телата. Със сигурност не сме ги изяли, за разлика от вечерята. Никога не съм страдал от липса на апетит. Което ми напомня, че е време за обед.