Нещо не е наред, но не мога да го схвана. Дори написването на тези думи ме отдалечава от смисъла. А не съм сигурен какво точно трябва да направя. Все пак нека си седят, да ме подсещат. Макар и чувството да ги е напуснало още преди да са били довършени. Приличат на нескопосана мрежа, от която рибата бяга. Но метафорите не помагат, така или иначе.
Bunny model courtesy of Stanford Computer Graphics Laboratory
Уча се да не бъда прекален максималист. Получават се прилични резултати и със скромни настройки. Кадърът, пречупването на светлината, осветлението - всичко мога да го побутвам до безкрай, вечно недоволен. Има сходство между моя труд и този на рендерера - от една точка нататък вложеният труд не дава забележими резултати, съответно трябва да се сдържа човек.
Впрочем днес цял ден покръствах Западна Европа в комунизъм с огън и меч, сега ме болят очите и ми е схванат мишкодържателят, тоест ръката. Лицемерно е да говоря за баланс и ефективност, по-добре да ходя да се срамувам в ъгъла :/
Ще ми се моделът на зайчето да беше мой, но е Станфордското Бъни, което се води нещо като топ-модел и е в занаята още от 1994, четох. Взето е оттук, където има и други интересни модели на сканирани статуи, свободни за некомерсиално ползване.
Канех се да моделирам парче плат, което да допълни сцената и да внесе трети материал в бели тонове, ама пусти мързел. Идеята с качването на картинката в тоя вид е да се срамувам интензивно и в крайна сметка да я направя като хората :D
light cache, single frame, 2000 subdivs, AA catmull-rom
light cache, progressive path tracing, 8000 subdivs, no AA
Този път порцеланът е още по-вкусен. Първият рендеринг е леко мазен и с кофти сенки, но вторият гълта твърде много време и пак е прекалено зашумен. Обаче ми отвори очите, вече не мога да гледам онзиденшния "порцелан". Очевидно апетитът идва с яденето, пази боже сляпо да прогледа и прочие. Как само се разглезва човек :)
Попаднах на чудна снимка с кофа череши, искам да направя череши в порцеланова съдинка! Адски е готино да си играеш на творец, или най-малкото да си фантазираш как си играеш на творец и да потриваш ръце с нетърпение :D
А и сезонът на черешите идва, ще мога се катеря и да бера истински, може би след само месец. Гладен съм :/
Винаги ме е очаровал в CG вариант. Помня с колко труд се опитвах да го пресъздам преди години, а днес става с няколко щраквания. И се рендва за броени секунди. Едновременно впечатлява и натъжава това. Но ми харесва да го гледам.
Върти ми се в главата фразата откакто гледах един lolcatz клип:
"New!! monorail kitteh now carriez more passngrz"
При търсене на monorail котето излиза на 61. позиция, май е оригиналното, бащата/майката на всички монорелсови мяци.
Ето го и в по-голям размер:
Хахаха :)
Ето и още едно готино:
Отвращават ме. Преди малко чистачката лъсна проклретия офис с някаква вонлива течност, Мистър Пропър или друг подобен боклук, в момента ми се е схванал носът. За капак из килията са наблъскани един до друг разни офис-ароматизатори, пръскат се дезодоранти, мажат се кремове, а като отворя прозореца ми реват насреща каките, било им студено. Отврат! Усещам наченките на главоболие и въобще не драматизирам, тука не се диша. Едната лелка оня ден излезе в болнични, имала мигрена ли, какво ли. Ми мрете, бе, като ви е толкова акълът! Аз излизам да се разкарвам насам-натам, ще ме хванете за хуя.
Едно изречение от някакво древно келтско предание:
"You cannot win, but you must fight, because you can lose."
Цитатът го срещнах в мода на една игра, в чийто екип има сериозни историци и археолози, никъде не се среща в Интернет, поне не и в "плитките води". А ми се струва ценен, наистина, не ми излиза от ума, със сигурност е едно от нещата, които бих искал да предам на сина си.
